Малко след това Уилямсън свика събрание на специалистите по културни контакти и комуникации, с които да обсъди получената от Конуей нова информация. Въпреки слабите възможности за транслация на „Декарт“, по времето, когато дежурните офицери в контролната зала се смениха за втори път, те бяха завършили плановете за осъществяване на връзка с местните на Кюфтето.
Но старши специалистът от културни контакти все още не беше удовлетворен — искаше да изучава културата всестранно. Нормалните цивилизации, настоя той, бяха основани върху разширяването на семейните връзки върху племената, селата и държавите, докато в крайна сметка целият свят се обедини. Така че той не виждаше как би могла една цивилизация да се издигне без подобно сътрудничество на семейно и племенно ниво — но смяташе, че по-подробно проучване на личните взаимоотношения може да изясни положението. Може би доктор Конуей би искал да вземе отново шурешанската касета?
Въпросният доктор беше уморен, раздразнителен и гладен. Хапливият му отговор обаче беше изпреварен от майор Едуардс, който изрева:
— Не! В никакъв случай! О’Мара ми даде твърди инструкции по този въпрос. С цялото ми уважение, докторе, но той го забранява дори ако вие сте достатъчно глупав да се съгласите. Това е един от видовете, чиито касети са неизползваеми. По дяволите, гладен съм и не ми се ядат повече сандвичи!
— На мен също — съгласи се Конуей.
— Защо вие, докторите, винаги сте гладни! — попита офицерът от културни контакти.
— Господа — обади се капитанът уморено.
— Ако говоря от мое име — въздъхна старши лекарят от Галактическата болница, — то е защото целият ми живот е бил посветен на неегоистична услуга за другите. Могъщите ми способности за лечение и великите ми хирургическите умения са им достъпни незабавно, във всеки миг на денонощието. Принципите на възвисената ми и алтруистична професия го изискват. Тези жертви — дългите часове заетост, недостатъчния сън и нередовното хранене — аз давам доброволно и без да се оплаквам. Ако според нисшите същества мисля за храна по-често, отколкото изглежда нормално, то е защото може да възникне някаква медицинска задача и следващото ми хранене да се отложи, тъй че ако ям сега, това ще ми помогне да вложа повече от безценните си уменията в помощ на пациента си, а дори лаици като вас би трябвало да са чували за ефекта от недохранването върху ума и мускулатурата… — Той помълча и добави сухо. — Няма нужда да ме зяпате така, господа. Просто подготвям съзнанието си за контакта с приятелите на Шурешън като си представям, че скромността не съществува.
През останалата част от пътуването Конуей разпределяше времето си между „Комуникации и връзки“, разговори с капитана, Едуардс и Шурешън. По времето, когато „Декарт“ се материализира в звездната система на Кюфтето, той беше събрал много малко полезна информация за медицината на планетата и дори още по-малко — за онези, които я практикуват.
Контактът с изпълняващите неговата професия на Кюфтето беше жизненоважен за успеха на задачата му.
Но лечебната хирургия и медицината бяха съвсем скорошни открития, станали възможни едва когато видът се бе научил да се върти като остава в едно и също положение. Шурешън обаче бегло му спомена за други видове, които действали като еквиваленти лекари. Според описанието му излизаше, че са отчасти лекари, отчасти паразити и отчасти хищници. Носенето на някой от тях беше много опасно, тъй като често предизвиквало загуба на равновесие, спиране и смърт на постоянно въртящото се тяло на пациента. От доктора, настоя Шурешън, трябва да се боиш повече, отколкото от болестта.
При наличните ограничени възможности за превод той беше неспособен да обясни как съществата се свързват с пациентите си. Шурешън никога не беше срещал лично доктор и не беше въртял с някой, който да е. Най-близкото до обяснение беше, че те осъществявали пряка връзка с душата на пациента си.
— О, Боже — промърмори Едуардс. — И сега какво?
— Молите ли се или просто изпускате парата? — полюбопитства Конуей.