— Харисън!
Катерът прекъсна маневрите и се спусна стремително до тях. Дотогава повърхността вече беше започнала да потъва.
И внезапно се появиха те.
Два големи, плоски метални диска изникнаха вертикално от повърхността, единият на около шест метра от тях, а другият — на същото разстояние от другата страна. Докато ги наблюдаваха, всеки диск внезапно се сви в безформена топка метал, която пропълзя на няколко фута настрани и после сръчно се преобрази отново в голяма чиния с остри като бръснач ръбове, прорязващи дълбоки бразди в повърхността. Дисковете бяха очертали почти четвърт окръжност около тях и земята хлътваше бързо навътре в прорезите, преди Конуей да осъзнае какво става.
— Мислете си за кубове! — извика той. — Мислете за нещо тъпо! Харисън!
— Шлюзът е отворен. Тичайте насам.
Но те не можеха да тичат, без да откъснат очи и умове от дисковете. Ако го стореха, не биха могли да изтърчат достатъчно бързо, за да се измъкнат от кръглия разрез, който се отваряше около тях. Вместо това те тръгнаха странешком към катера, като през всеки сантиметър от пътя си желаеха дисковете да се превърнат в кубове, сфери или подкови — каквото и да е, но не и големи обли скалпели, каквито нещо ги бе накарало да станат.
В Галактическата болница Конуей бе наблюдавал колегата си Манън да изпълнява изумителни хирургически действия, използвайки един от тези мислеконтролирани апарати като многоцелеви хирургически инструмент, който мигновено се превръщаше във всичко, което лекарят поискаше. Сега две такива неща пълзяха и се въртяха като металически кошмари, докато двамата се опитваха да ги оформят в едно, а техният собственик, който имаше доста по-голям опит в тази работа, се мъчеше да ги превърне в друго. Беше доста едностранчива битка, но те успяха, поне отчасти, да объркат мисленето на противника си достатъчно, за да съумеят да се измъкнат преди кръглата изрезка „кожа“, съдържаща сондата и другите части от оборудването им, да пропадне напълно.
— Те ни приветстваха — каза майор Едуардс, когато люкът хлопна и Харисън излетя. — В крайна сметка, взимаме проби вече седмици наред и това сигурно им е дало тема за размисъл, преди да разширим контакта до сенчести диаграми! — Той внезапно се развълнува: — С помощта на радиоуправляеми торпеда с голямо ускорение бихме могли да чертаем доста сложни фигури!
Конуей отвърна:
— Мисля си по-скоро за лазерни лъчи, насочени към повърхността през нощта. Листата би трябвало да реагират с отваряне и лъчът може да бъде местен много бързо в нещо като квадратна рамка, досущ като старите телевизори. Може дори да успеем да прожектираме подвижни образи.
— Това е то — съгласи се Едуардс ентусиазирано. — Но остава въпросът как проклетият мръсен звяр с размерите на държава, който няма ръце, крака или каквото и да е друго, ще може да отговори на сигналите ни. Чудя се какво ще измъдри.
Конуей поклати глава:
— Възможно е килимите да са способни на бързо мислене, при все бавните им движения, така че на практика те да са използващите инструменти, които ние търсим, а огромните им тела да изживяват доброволна операция всеки път, когато искат да вкарат и огледат някаква проба, която не е в обсега на устата им. Но аз предпочитам теорията за по-дребните разумни форми на живот вътре или под голямата плът — интелигентни паразити може би — които помагат да се поддържа гостоприемника в добро здраве с помощта на инструменти и по други начини, и които използват „очите“ на домакина си, както и всичко останало. В общи линии, избери си коя хипотеза ти допада.
Настъпи тишина, докато катерът поемаше курс за връщане на кораба-майка, после Харисън се обади:
— Значи не сме осъществили пряк контакт в такъв случай — просто сме лепнали проблясъци на растителен радарен екран? Но това все пак е голяма крачка напред.
— Както аз го виждам — обади се Конуей, — ако са използвали инструментите с намерение да ни закарат при тях, те би трябвало да са на солидно разстояние от повърхността — може би не могат да живеят на нея. И не забравяйте, че те биха използвали килима точно както ние използваме растителните и минерални ресурси. Как биха анализирали живи проби? Дали изобщо биха могли да ги видят там долу? Те използват растения за очи, но не мога да си представя растителен микроскоп. Може би използват храносмилателните сокове на голямото чудовище за определени етапи от анализите…