Харисън започваше леко да позеленява. Каза:
— Нека първо пратим долу роботизиран сензор, за да видим как го правят, а?
Конуей поде:
— Това е само теория… — но прекъсна, когато радиото на кораба измрънка, окашля се в смущения и каза сухо:
— Катер Девет? Мама е тук. Имам спешен сигнал за доктор Конуей. Съществото Камсог тръгна на пътуване и носи сигнализатора, който докторът му даде. Насочва се към активен участък от брега в район Х-девет. Харисън, имате ли нещо да докладвате?
— Да, имам — отвърна лейтенантът, като се спогледа с пътника си. — Но мисля, че първо докторът ще иска да говори с вас.
Конуей проведе кратък разговор и няколко минути по-късно катерът се стрелна напред на аварийна тяга, подскачайки през небето, твърде бързо да реагират листата на сянката му и влачейки ударна вълна, която щеше да оглуши всичко живо на повърхността, което имаше уши да я чуе. Но големият килим, който се плъзга под нас, спокойно би могъл да е глух заедно с всички останали гадости, помисли си ядосано Конуей, като например немалък брой добре разрасли се отвратителни кожни тумори… и един Бог знае какво още!
Той се чудеше дали голямо бавноподвижно създание като това може да чувства болка и ако е така, то доколко? Беше ли поразена само повърхността на стотици акри „кожа“ или уврежданията проникваха много по-навътре? Какво би станало със съществата, които живеят във или под него, ако прекомерно голяма част от килима умре и се разложи? Дори крайбрежната цивилизация на въртящите се ще бъде засегната — екологията на цялата планета е съсипана. Някой трябваше да поговори с роторите — любезно, но много, много твърдо… стига вече да не е прекалено късно.
Ставаше така, че търговският аспект на задачата му, спазаряването на инструменти за медицински цели, вече не беше толкова важен. Конуей започваше да мисли отново като лекар — лекар, чийто пациент е на смъртно легло.
На „Декарт“ го очакваше хеликоптерът, за който беше помолил. Конуей се преоблече в лек защитен костюм с прикрепен на гърба реактивен двигател и допълнителни кислородни бутилки на гърдите. Камсог имаше прекалено голяма преднина, за да го последва пеша, тъй че докторът възнамеряваше да лети до настоящото местоположение на съществото. Харисън щеше да пилотира хеликоптера.
— Пак ти! — изръмжа Едуардс. Лейтенантът се ухили.
— Винаги в центъра на действието. Дръжте се.
След бесния полет към кораба майка, разходката с хеликоптера изглеждаше изумително бавна. Конуей имаше чувството, че ще падне на повърхността по лице, ако не се разбързат и Едуардс го увери, че споделя чувствата му и се надява да прекара по-добре по време на плуването. Те следяха как маркера на Камсог на екрана нараства все повече и повече, докато Харисън проклинаше птиците и летящите гущери, които се гмуркаха за риба и се самоубиваха в перките на машината.
Те летяха ниско над обитаем участък от брега, където низ крайбрежни острови и рифове защитаваха плитчините откъм морето. Към тази естествена защита роторите бяха добавили наземна бариера от мъртъв земезвяр, като бяха детонирали серия ядрени устройства с ниска мощност вътре в тялото на огромното същество. Районът сега беше така уреден, че поничките да могат да се въртят практически безопасно далеч навътре в ка-вернозните усти на звяра и в предстомасите му, след което да излизат отново навън.
Но Камсог не се интересуваше от обезопасения район. Той се търкаляше уверено към един пролив в стената на рифа, водещ към активен участък от брега, където големи, средни и малки хищници подяждаха и подкопаваха живия бряг.
— Свали ме долу от другата страна на пролива — помоли Конуей. — Ще изчакам Камсог да мине и ще го последвам.
Харисън насочи хеликоптера за меко кацане на указания му участък и когато машината увисна, докосвайки с дънището си морето, лекарят се потопи във водата. С отворен визьор и щръкнали през люка на пода глава и рамене, той можеше да вижда и радарния екран, и брега на около половин миля от тях. Забеляза, че нещо, което изглеждаше като прерасъл до размерите на кит скат, се изстреля от водата и падна обратно със плясък, подобен на мощна експлозия. Вълната ги достигна след няколко секунди и разлюля хеликоптера като шамандура.
— Честно, докторе — рече Едуардс, — не разбирам защо го правите. От научно любопитство за партньорските навици на въртящите ли е? Копнеж да надникнете в зиналата паст на земезвяр? Имаме дистанционно управляеми апарати, които ще ви помогнат да сторите и двете безопасно, само да ни дадете възможност да ги настроим…