Конуей отвърна:
— Не съм воайор, научен или някакъв друг, а вашите джунджурии може и да не ми кажат онова, което искам да знам. Нали разбирате, не знам точно какво търся, но съм напълно уверен, че тук някъде ще мога да се свържа с тях…
— С използващите инструменти? Но ние можем да общуваме с тях визуално, чрез растенията.
— Това може и да се окаже по-трудно от очакваното — възрази Конуей. — Не ми е приятно да нападам собствената си хубавка теорийка, но нека го кажем така — поради растителното си зрение те може и да изпитват трудности с усвояването на концепции като астрономия и междузвездни пътувания или, като същества които живеят под огромните си домакини, да визуализират света си от външна гледна точка…
Това беше просто още една теория, обясни им той, но според тези допускания използващите инструменти бяха овладели до голяма степен контрола над околната си среда. На нормален свят такъв контрол включваше раздели като залесяване, защита от ерозия на почвата, ефикасно използване на природните ресурси и тъй нататък. Може би тук тези неща бяха грижа не на геолози и фермери, а на хора, които поради факта, че околната им среда е огромен организъм, са станали специалисти по поддръжката му жив.
Беше почти сигурен, че тези същества могат да бъдат намерени в периферните райони, където гигантският им домакин или гостоприемник бе изложен на постоянни атаки и имаше нужда от съдействието им. Беше сигурен също така, че те лично ще вършат работата, вместо да използват инструментите си, понеже тези управлявани с мисъл устройства имат недостатъка да се подчиняват на най-близкото мислеизлъчване и да се оформят според него — това беше доказано много пъти в Болницата, а и малко по-рано днес. Вероятно инструментите бяха ценни, твърде ценни, за да рискуват да бъдат погълнати и/или преобразени до неизползваемост от дивото и неразумно мислене на хищниците.
Конуей не знаеше как тези хора наричат себе си. Роторите, в зависимост от случая, им викаха Защитници или Лечители, а също и „почти сигурен метод за самоубийство“, понеже убивали по-често, отколкото лекували. Но пък и най-знаменитият тралтански хирург във федерацията вероятно би убил земен пациент, ако няма медицински познания за вида на болния и не разполага с информационна касета. Използващите инструменти работеха в същото неизгодно положение, когато се опитваха да лекуват ротори.
— Но най-важното е, че се опитват да го правят — продължи Конуей. — Всичките им усилия са насочени към поддържането на здравето на един голям пациент, а не на множество отделни. Те са представителите на медицинската професия на Кюфтето и тъкмо с тях трябва да се свържем преди всичко!
Последва мълчание, разсейвано само от великанските плискания и мляскания, които се носеха откъм брега. Внезапно Харисън се обади.
— Камсог е точно под нас, докторе.
Конуей кимна, затвори визьора си и тромаво цопна във водата. Теглото на двигателя на костюма му и допълнителните кислородни бутилки го дръпнаха бързо надолу и след няколко минути той забеляза Камсог да се търкаля по морското дъно. Последва го, като съобрази скоростта си с тази на ротора и се държеше колкото се може по-незабележимо. Нямаше намерение да нарушава уединението му. Беше лекар, а не ксенолог и би се интересувал да наблюдава какво прави Камсог, само ако онзи изпадне в проблем от медицинско естество.
Хеликоптерът отново се издигна във въздуха, като се движеше успоредно с него и поддържаше постоянна радиовръзка.
Камсог постепенно се насочваше към брега, търкаляйки се покрай възли от морски лози и бодливи килими, които растяха по-гъсто на плитчините, понякога кръжеше по няколко минути, когато някой от големите хищници пресичаше пътя му. Лозите и бодилките имаха отровни тръни и харпунчета, които изстрелваха с гъвкави рамене щом нещо се приближеше прекомерно до тях. Проблемът на Конуей беше как да преплува на достатъчно разстояние от тях, като същевременно остане толкова близо до дъното, че да не го забърше гигантският скат, които се плацикаше горе.
Водата ставаше толкова гъсто населена, животните и растенията — толкова много, че той вече не виждаше предизвикваните от хеликоптера вълни на повърхността. Като тъмночервена планина срещу му се възправяше ръбът на земезвяра, почти затрупан под масата си от подводни нападатели, паразити и, може би, защитници — движението бе твърде хаотично, за да може Конуей да различи кой кой е. Той започна да среща нови форми на живот — бляскаво-черна и привидно безкрайна лента, която му пресече пътя и се опита да се увие около краката му, а също и голяма сияеща медуза — толкова прозрачна, че се виждаха само вътрешните й органи.