Едно от съществата се беше размазало на около двайсет метра по морското дъно, докато другото дрейфуваше точно над него. Те не носеха остриета или жила, поне доколкото Конуей можеше да види, но всички останали толкова очевидно ги отбягваха, че докторът последва примера им.
И внезапно Камсог се оказа в беда.
Конуей не видя как се случва — само зърна ротора, който залитна повече от обичайното и когато се приближи, забеляза кичур отровни тръни, щръкнали от хълбока му. По времето, когато стигна до него, Камсог вече се търкаляше в стегнат кръг, почти прилепнал до дъното, като монета в каданс, която почти е спряла да се върти. Конуей знаеше какво да направи, понеже беше изпадал в същото положение с Шурешън, когато го прехвърляха в Болницата. Бързо вдигна въртящия си пациент в изправено положение и започна да го търкаля по дъното като омекнала гума.
Камсог издаваше звуци, които не можеха да се преведат, но Конуей усети как тялото на ротора се втвърдява все повече, докато го търкаля — започваше да идва на себе си. Внезапно му се изплъзна и се търкулна между два кичура морски лози. Конуей се издигна на безопасна дълбочина с намерение да се отдалечи, но един скат със зинали челюсти му се нахвърли и той инстинктивно се гмурна, за да го избегне.
Гигантската опашка мина край него и го пропусна, но откъсна двигателя от защитния му костюм. В същото време лозата се метна към краката му, разкъсвайки тъканта на костюма на няколко места. Той почувства как студената вода нахлува нагоре по прасците му и под кожата, а нещо напомнящо течен огън плиска във вените му. Зърна за миг Камсог, който като пълен глупак се насочваше към медузата, а друго от съществата се спускаше към него самия като прозрачен облак. Също като Камсог, звуците, които то издаваше, бяха непреводими.
— Докторе! — гласът беше толкова пресипнал от тревога, че Конуей не можа да го познае. — Какво става?
Не знаеше, пък и без друго не можеше да отговори. Като предпазна мярка срещу повреда в космоса или в отровна атмосфера, костюмът му беше разделен на херметични секции, които се запечатваха около мястото на повредата, но в този случай надутите пръстени действаха и като турникет, който забавяше разпространението на отровата. При все това Конуей не можеше да си движи ръцете, краката и дори челюстите. Устата му беше останала отворена и той можеше само — и то едва-едва — да диша.
Медузата беше точно над него. Краищата й се надиплиха около тялото му и се свиха, обвивайки го в почти невидим пашкул.
— Докторе! Слизам! — крясъкът звучеше като на Едуардс.
Той почувства нещо да го убожда няколко пъти по краката и откри, че медузата все пак има остриета или жила и ги използва там, където тъканта на костюма му е разкъсана от лозите. В сравнение с предишното изгарящо усещане, болката бе относително лека, но го притесняваше, защото убожданията май бяха доста близо до задколенните артерии и вени. С огромно усилие той завъртя глава да види какво става, но и без това вече го знаеше. Прозрачният му пашкул започваше да става ярко-червен.
— Докторе! Къде си? Виждам Камсог да се търкаля. Изглежда е увит в розова торба. Има и голяма, червена топка с нещо точно над…
— Това съм аз… — започна Конуей вяло.
Червената завеса около него изсветля за миг. Нещо голямо и тъмно проблясна наблизо и Конуей почувства, че се върти. Червенината около него ставаше по-малко мътна.
— Скат — каза Едуардс. — Прогоних го с лазера. Докторе?
Сега вече виждаше и майора. Едуардс носеше тежък защитен костюм, който го пазеше от лозите и харпунчетата, но затрудняваше точната стрелба — оръжието му като че ли сочеше право в Конуей, който неволно вдигна ръце и откри, че може да ги движи с лекота. Беше способен да завърти глава, да свие гръб и краката не го боляха толкова. Когато ги погледна, мястото около коленете му още беше яркочервено, но пашкулът наоколо изглеждаше повече или по-малко прозрачен.
Което беше идиотско!
Той погледна отново към Едуардс и после към тромаво, опасно бавно въртящия се пакетиран Камсог. Блесна ярка светлина.
— Не стреляйте, майоре — каза Конуей слабо, но твърдо. — Помолете лейтенанта да спусне спасителна мрежа. Закачете ни и двамата на хеликоптера и карайте към „Декарт“, бързо. Разбира се, нашето приятелче тук може и да не е в състояние да оцелее във въздуха. В този случай ни закарайте под вода — въздух имам достатъчно. Но много внимавайте да не го нараните.
Те и двамата искаха да знаят за какво, по дяволите, говори. Той се постара да им обясни, доколкото можеше, като допълни:
— Тъй че, нали виждате, то не само ми е близък колега в качеството си на местен еквивалент на лекаря, но и на всичкото отгоре му дължа живота си. Помежду ни има много лична връзка — спокойно бихте могли да кажете, че сме кръвни братя.