— Видовете с буква А, Б и В — продължи той обясненията, — са вододишащи. На повечето светове животът е започнал в моретата и тези същества са развили висок интелект, без да ги напускат. От Г до Е са топлокръвните кислорододишащи, в която група влизат повечето разумни раси в Галактиката, а Ж до К са видове, които също дишат кислород, но са насекоми. Л и М са крилати, приспособени към ниска гравитация същества. Дишащите хлор форми на живот са в групите О и П, а след тях идват по-екзотичните — по-високо еволюирали физически и направо изумителни видове. Хранещи се с радиация, замръзналокръвни или кристалинни същества и създания, способни да изменят физическата си структура по желание. Тези, които притежават достатъчно добре развити екстрасензорни способности, които направят двигателните или манипулаторни крайници излишни, получават буква X, независимо от размера или вида си.
— Има и аномалии в системата — продължи Конуей, — но за тях можем да виним липсата на въображение у създателите й. Така например ААЦП са раса с растителен метаболизъм. По принцип буква А се дава на дишащи вода, но няма същество по-ниско в системата от формите на живот преди рибите, а ААЦП са интелигентни растения и така флората застава по-високо от ихтиоидните…
— Извинете, докторе — намеси се пилотът — Ще влизаме на док след няколко минути, а вие казахте, че искате да приготвите посетителите за прехвърлянето.
Конуей кимна и Едуардс предложи:
— Една ръка назаем, докторе?
Разузнавателният катер влезе в огромната кубична пещера на шлюз Двайсет и три още докато обличаха леките защитни костюми, предназначени за околна среда от смъртоносни флуиди под сравнително нормално налягане. Почувстваха как дебаркадерните механизми ги закрепват в люлката на шлюза и леко залитнаха, когато се включиха панелите за изкуствена гравитация. Външният люк на шлюза щракна в затворено положение и се чу шум на водопади, леещи се по метални скали. Конуей тъкмо бе приключил с херметизирането на шлема си, когато в слушалката му се разнесе:
— Харисън е, докторе. Отговорникът на приемния екип казва, че напълването на шлюза с вода догоре може да отнеме известно време, както и провеждането на пълната обеззаразителна процедура на другите пет вътрешни входа. Това е голям шлюз, налягането на водата върху другите люкове ще е ужасно, ако…
— Няма да е нужно да го пълнят — обясни Конуей. — Драмбонският ВЛЗЖ ще се чувства добре, ако водата стигне горния край на товарния люк.
— Отговорникът казва, че те целува.
Те излязоха в шлюза на кораба, като внимателно избягваха самозахранващата се животоподдържаща машинария, в която първият драмбонец се въртеше като органично молитвено колело, докато откачаха задържащите мрежи от товарните куки.
— Пристигнахме, Шурешън — уведоми го Конуей. — След няколко минути ще можеш да кажеш за няколко дни сбогом на тази инквизиция. Как е нашето приятелче?
Въпросът беше напълно риторичен, понеже вторият драмбонец не говореше, а вероятно и не можеше. Но дори и да не разговаря, поне би трябвало да реагира. Той се загърчи към тях като грамадна прозрачна медуза — щеше да бъде напълно невидим във водата, ако не бяха сияещата му кожа и няколкото мъгливи вътрешни органа. Обви за миг Конуей с дебел прозрачен пашкул, после обърна внимание и на Едуардс.
— Готови сме щом кажете, докторе.
— Това е много по-добро пристигане от първия път — ухили се Конуей, когато майорът му помогна да премести животоподдържащото оборудване на Шурешън извън шлюза. — Този път поне знаем какво правим.
— Няма нужда да се извинявате, приятелю Конуей — обади се Шурешън с равния си, транслиран глас. — За същество с моя висок интелект и етични представи, симпатията към умствените недостатъци на по-нисши същества и, разбира се, способността да се прощават грешките, които може да са допуснали спрямо мен, е само малка част от щедрата ми личност.
Конуей не бе и помислял да се извинява, но същество, за което концепцията за скромност е напълно чужда, твърде вероятно беше изтълкувало думите му по този начин. Докторът дипломатично не коментира случая.
Приемният екип на шлюз Двайсет и три пристигна да им помогне да преместят колелото на Шурешън до входа на пълните с вода секции на АФЖЛ. Началникът на екипа, чийто черен костюм беше белязан с червени и жълти ивици на ръцете и краката и изглеждаше като чудноват дворцов палячо, доплува до Конуей и допря шлема си до неговия.
— Съжалявам за това, докторе — гласът му звучеше ясно, макар и малко изкривен от транслиращия апарат, — но внезапно възникна спешен случай и не искам да се свързвам на корабната честота. Бих искал всички вие да се преместите в отделението колкото се може по-бързо. Шурешън вече ни е бил в ръцете и преди, така че не се притесняваме за него, но се погрижете за другия си спътник, какъвто и да е той… Какво, по дяволите!