Последва лек взрив мехурчета, когато драмбонските игли пробиха въздушната защита на келгианката и потънаха във вече повредения костюм, който ранената беше носила в хъдлърската операционна, и през гъстата сребърна козина отдолу. За секунда прозрачното тяло доби уплътняваща се отсянка на червеното, докато то изсмукваше кръв от пострадалата келгианка.
— Бързо! — извика Конуей. — Прехвърлете ги и двамата в пълна с въздух секция!
Можеше и да си спести кислорода, понеже всички говореха едновременно и претоварваха радиоефира. Прекият звуков контакт също не помогна — той можеше да чуе само дълбокия, изкривен във водата рев на аварийната сирена на отделението и твърде много езици, смесващи се в едно, докато много висок, транслиран чалдъритски глас изрева над останалите:
— Животно! Животно!
От бясното плуване подсушаващата система на костюма беше отказала, а тези думи накараха извиращата от тялото на Конуей пот от гореща да стане ледена.
Не всички обитатели на Галактическата болница бяха вегетарианци и техните изисквания към храната изискваха големи количества месо както от извънземни, така и от земни източници, които да бъдат внасяни тук. Но месото неизменно пристигаше замразено или консервирано по някакъв друг начин — и то по една много важна причина. Така се избягваха случаите на драматично объркване от страна на едрите ядящи месо форми на живот, които много често влизаха в контакт с по-дребни извънземни и малките нерядко имаха прилика с любимата храна на големите.
Правилото в Галактическата болница беше, че ако някакво същество е живо, все едно размера или формата му, то тогава то е разумно.
Изключенията бяха изключително редки и включваха домашни животни — неагресивни, разбира се — принадлежащи на екипа или важни посетители. Когато в Болницата по случайност попаднеше неразумно същество, налагаше се да се взимат защитни мерки — и то много бързо, за да не пострада още някоя по-дребна форма на живот.
Нито медицинският екип, зает с прехвърлянето на пострадалия, нито приемният отряд бяха въоръжени, макар че само за минути алармената система щеше да докара Мониторис оръжие. А междувременно един от чалдъритите пациенти — с всичките си многопипалести бронирани десетина метра — се канеше да премахне прилепналия драмбонец с едно или най-много две щраквания на огромните си челюсти.
— Едуардс! Манън! Помогнете ми да го отблъсна! — извика Конуей, но нямаше как да го чуят през многото крещящи в слушалките гласове. Той сграбчи две шепи от драмбонеца и бясно се заоглежда. Началник екипа бе стигнал до мястото на действие по същото време и беше бутнал единия си крак между пострадалата келгианка и закачения за нея ТСЙЗ, като с ръце се опитваше да ги раздели. Конуей се завъртя, притисна колене към брадичката си и с два крака изрита встрани началник екипа. Можеше да му се извини и по-късно. Чалдъритът беше опасно близо.
Едуардс най-сетне пристигна, видя какво прави Конуей и се присъедини към него. Те заедно изритаха гигантската муцуна на чалдърита, опитвайки се да го отблъснат. Не можеха да наранят дебелака, но се надяваха извънземният да не нападне две разумни същества, за да убие очевидното животно, което атакува трето интелигентно същество. Положението обаче и без друго бе достатъчно объркано, та да стане още някоя грешка. Беше напълно възможно Едуардс и Конуей да получат ампутация от кръста надолу.
Внезапно в крака на Конуей се вкопчиха две яки ръце и приятелят му Манън се издърпа нагоре, докато шлемовете им се докоснаха.
— Конуей, какво по дяволите…
— Няма време за обяснения — отвърна докторът. — Просто бързо да ги закараме в пълна с въздух секция. Не позволявайте някой да нарани ТСЙЗ, той няма да направи нищо лошо!
Манън погледна към съществото, което покриваше келгианката като голям, кърваво-червен мехур. Вече не беше прозрачно, съвсем ясно се виждаше как кръвта на ранената сестра влиза в него и се разпределя по голямото плужекоподобно тяло на драмбонеца, което сега изглеждаше надуто до пръсване.
— Да го видя, няма да повярвам — заяви Манън и се отдръпна. Хвана се за един от огромните зъби на чалдърита, завъртя се, докато не застана право срещу окото му с размер на футболна топка и размаха другата си ръка встрани. С объркан вид чалдъритът отплува, а след няколко секунди те стигнаха до шлюза, който водеше към пълната с въздух секция.
Водата се оттече и шлюзът се отвори да разкрие двама облечени в зелено Монитори, застанали във входната зала на люка с готови за стрелба оръжия. Единият от тях стискаше огромна пушка с множество пълнители, способни незабавно да упоят всяка от поне дузината форми на живот, които влизаха в категорията топлокръвни кислорододишащи, а другият държеше по-малко и не толкова зловещо на вид пушкало, което пък би видяло сметката на побеснял слон или негов извънземен еквивалент.