— Почакайте! — Конуей се пързаляше и хлъзгаше по все още мокрия под, но навреме застана пред драмбонеца. — Това е важен посетел. Дайте ни няколко минути. Всичко ще е наред, повярвайте ми.
Те не свалиха оръжията си. Не изглеждаше да са му повярвали.
— Най-добре ни обяснете — каза кротко началник екипа, лицето му обаче беше изкривено от гняв.
— Ами — започна Конуей, — надявам се, ъъъ, да не съм ви ударил, когато ви ритнах…
— Наранено е само достойнството ми, но…
— О’Мара е на линия — изрева познат глас от комуни-катора на отсрещната стена. — Искам визуална връзка. Какво става там?
Едуардс беше най-близо. Той включи и фокусира видеокамерата както му бе наредено, след което каза:
— Положението е доста сложно, майор…
— Естествено ще е такова, щом Конуей е забъркан в тази работа — прекъсна го саркастично О’Мара. — Какво става там, акуширате ли?
Конуей беше коленичил до ранената келгианка и проверяваше състоянието й. Виждаше се, че драмбонецът се е прикрепил толкова здраво, че в защитния пашкул и през повредения костюм беше проникнала съвсем малко вода — пациентът дишаше нормално, без признаци за попадане на течност в дробовете. Медузата отново просветляваше. Вече не беше гъсто-червена, а постепенно си възвръщаше прозрачното светене, прошарено само тук-таме с розови нишки. Докато Конуей ги гледаше, тя се отдели от келгианката и се търкули като огромен, пълен с вода балон, който се спря до стената.
Едуардс тъкмо казваше:
— …пълен доклад за тази форма на живот още преди три дни. Знам, че три дни не е много време за получаване на резултати в заведение с тези размери, но нищо такова не би станало, ако драмбонецът не беше попаднал на силно наранено същество, което…
— С цялото си уважение, майоре — обади се гласът на О’Мара сладък като мед с катран, — но Болницата е място, където всеки и по всяко време очаква да срещне сериозно заболяване или нараняване. Спрете да се извинявате и ми кажете какво става!
— Драмбонецът тук — вметна началник-екипа, — атакува ранения келгианец!
— И? — полюбопитства О’Мара.
— Излекува го незабавно — завърши Едуардс весело.
Не се случваше често психологът да изгуби дар слово. Конуей пристъпи встрани, за да позволи на келгианката, която вече не беше ранена, да се изправи на многобройните си крака, а после каза към комуникатора:
— Драмбонският ТСЙЗ е най-близкото до лекар, което намерихме на онази планета. Това е подобно на пиявица същество, което практикува професията си, като изсмуква кръвта на пациентите си и я пречиства от всякакви отпадъчни вещества или токсични субстанции, преди да я върне в тялото на пациента, а също така затваря и прости физически травми. Реакцията му на присъствието на сериозна болест или нараняване е инстинктивна. Когато ранената келгианка се появи внезапно, то искаше да помогне. Пострадалата освен това бе интоксирана от проникналата в раната й атмосфера на хъдлърската операционна. Но за възможностите на драмбонеца случаят бил пределно прост. Не всичката кръв обаче се връща — продължи Конуей — и още не сме установили дали това е физиологично невъзможно за съществото или то си запазва няколко унции като заплащане за оказаните услуги.
Келгианката нададе нискочестотен звук като от затъкнат тромпет. Звукът се превеждаше като: „Добре му е дошло, сигурна съм“.
След това ГБЛЕ си тръгна, придружена от двамата въоръжени монитори. С озадачен поглед към драмбонеца, началникът на екипа върна хората си по местата им. Мълчанието се проточи.
Накрая О’Мара каза:
— Когато се погрижите за посетителите си и ако няма физиологични пречки, предлагам да се срещнем и да обсъдим случая. В кабинета ми в три часа.
Тонът му беше измамно мек. Вероятно нямаше да е лоша идея Конуей да събере малко морална, а и медицинска подкрепа за срещата с главния психолог.
Патологията, и двама лекари от Хъдлър и Мелф, които в момента изнасяха лекции в Болницата. Отне няколко минути всички те да се натъпчат в огромния външен кабинет на О’Мара — помещение, обитавано по принцип само от помощника на майора и набор мебели, пригодени за извънземните, с които психологът поддържаше професионални контакти. По този повод точно в момента психологът се беше настанил на бюрото на асистента си и чакаше с видимо овладяно нетърпение всички да седнат, легнат или да се наместят кой както му е удобно в креслата.