Когато го сториха, О’Мара каза тихо:
— След онази бъркотевица, съпроводила пристигането ви, успях да си наваксам с последните доклади от Кюфтето. Да знаеш — значи да прощаваш… освен, разбира се, вашето присъствие тук, Конуей. Не се очакваше да се върнете още три…
— Драмбо, сър — поправи го Конуей. — Вече използваме местното й име.
— Предпочитаме го — присъедини се преведеният глас на Шурешън. — Кюфтето не е точно име за свят, покрит с относително тънка покривка живот, пък и ние лично го смятаме за най-прекрасната планета в Галактиката… макар че още не сме имали възможност да посетим други. Освен това вашият транслатор ми казва, че на названието „Кюфте“ му липсва красота, почтителност и уважение. Ако продължите да използвате това име за нашата славна планета, няма да ме ядосате — аз имам твърде широки разбирания за често повърхностното мислене, прилагано от вашите видове, но храня голяма симпатия към тези умствени недостатъци, за да изпитвам гняв и дори раздразнение…
— Твърде любезен сте — вметна О’Мара.
— И това също — съгласи се Шурешън.
— Причината да се върна — намеси се припряно Конуей, — бе продиктувана от нуждата да получа помощ. Не постигах никакъв напредък с проблема на Драмбо и това ме притеснява.
— Притесняването — повтори след него О’Мара. — е особено безполезна дейност — освен, разбира се, ако го правите шумно и в компания. Аха, сега разбирам защо домъкнахте със себе си половината Болница.
Конуей кимна и продължи:
— Драмбо ужасно се нуждае от медицинска помощ, но проблемът не прилича на нищо, с което сме се сблъсквали досега на земните и извънземни планети и колонии. В предишните случаи става дума просто за проучване и изолиране на болестите, внасяне на лекарства или предложения къде ще е най-ефикасно да бъдат разпространени… И после чрез местните доктори и учреждения пострадалите сами съдействат за овладяване на клиничната ситуация. Положението на Драмбо е друго. Вместо да се опитваме да диагностицираме и лекуваме голям брой индивиди, пациентите са сравнително малко, но пък са наистина много големи. Причината за болестта им е, че през последните няколко години расата на Шурешън се е научила как да освобождава атомната енергия. Експлозивно, разбира се, и с големи радиационни замърсявания. Те са много… — той се поколеба, опитвайки се да намери дипломатична дума за „небрежен“, „престъпно глупав“ или „самоубийствено настроен“ и не успя. — Ами, горди са от новооткритата си способност да убиват големи райони от повърхностните същества и да благоустрояват плитчините до тези живи брегове така, че да са подходящи за тяхното нарастващо население. Но живеещите под и вероятно контролиращи тези земезверове същества са друга разумна раса, чиято среда е изправена пред буквалната опасност да измре около тях. Тези хора са направили инструмента, който се качи на борда на „Декарт“ и ако се съди по това устройство, са наистина много напреднали. Но все още не знаем нищо за тях.
О’Мара се размърда на мястото си. Конуей вдигна длан и продължи:
— Когато стана ясно, че народът на Шурешън не е създателят на инструментите, се запитахме къде е най-вероятно да бъдат намерени майсторите и си отговорихме: в онези райони, където живата им страна е под нападение. Точно на такова място очаквах да открия лекарите им и на практика се натъкнах нашия прозрачен приятел тук. Той ми спаси живота по своя си доста смущаващ начин и аз съм убеден, че е драмбонското съответствие на лекар. За нещастие той не изглежда способен да комуникира по какъвто и да е начин, който аз мога да разбера. А като се има предвид, че всеки може да огледа вътрешностите му и без помощта на рентгеноскоп, не ми изглежда да има локализиран нервен възел, ганглии или каквото и да е, което да напомня мозък. Нуждаем се много от помощта на този народ — допълни сериозно лекарят, — и това е причината да го доведа тук, така че специалист по извънземни комуникации да успее, може би, там където експертите на кораба и самият аз се провалихме.
Той погледна въпросително О’Мара, който пък замислено наблюдаваше приличния на пиявица драмбонец. Той на свой ред си беше сложил очите върху псевдоподи и ги беше изпънал към тавана така, че да може да гледа крехкото, насекомоподобно телце на Приликла. Емпатът пък имаше достатъчно очи да гледа навсякъде едновременно.
— Не е ли странно — каза полковник Скемптън внезапно, — че единият ви драмбонец няма сърце, а на другия очевидно му липсва мозък?
— С безмозъчни доктори съм свикнал — сухо отвърна О’Мара. — Общувам с тях — като цяло успешно — всеки ден. Но това не е единственият ви проблем, нали?