Конуей поклати глава:
— Вече казах, че ще трябва да лекуваме малко на брой, но огромни пациенти. Дори да получим съдействието на всички драмбонски доктори до един, все пак ще ми трябва съдействие и при картографирането — имам предвид картографиране от въздуха — на размера и точния обхват на щетите, а и при взимането на наземни проби. Рентгенови снимки в този мащаб са невъзможни. Почти безполезни ще са и сондажите за изваждане на проби от по-големи дълбочини, тъй като сондата трябва да е къса и невероятно фина игла. Тъй че ще трябва да проучваме заразените или увредени райони лично, със собствените си ръце и очи. Входът в засегнатите области ще е чрез естествените телесни отвори, а упражнението ще мине доста по-бързо, ако на разположение имаме обучени хора с медицинска подготовка, които не се нуждаят от защитни средства или костюми. Мисля си за видове като чалдъритите, хъдлърите и мелфианците, които са естествено бронирани.
Той въздъхна, потри чело и погледна към Торнастър:
— От Патологията ще искам метод за лечение чрез операция, а не чрез лекарства. Настоящите показания са, че проблемът до голяма степен е в резултат от радиационно отравяне и макар да осъзнавам, че днес сме способни да лекуваме дори и напреднал стадий на лъчева болест, силно вероятно е такова лечение да е неприложимо към пациент с подобни габарити, да не споменаваме факта, че регенеративните лекарства, които ще изисква само едно такова същество, са равни на общото количество медикаменти, употребявано от дузина планети за доста години. От тук произтича нуждата от мащабна оперативна намеса.
Скемптън прочисти гърлото си и попита:
— Започвам да съзирам обхвата на проблема ви, докторе. Моята роля ще е да организирам транспортирането на вашия медицински екип и снабдяването му. Бих предложил също и пълен батальон инженери, които да монтират и поддържат специалното оборудване…
— Като за начало — кимна Конуей.
— Естествено — отбеляза полковникът леко студено, — ние ще продължим да ви подпомагаме, когато е…
— Не ме разбрахте правилно, сър — отвърна Конуей. — Не съм сигурен колко точно помощ ще ни е нужна в момента, но си мислех за нещо с размерите на цяла секторна субфлота, въоръжена с дългообхватни лазери, пробиващи повърхността торпеда, тактически атомни оръжия — чисти, разбира се — и каквито там други видове страхотии се сетите, които да са едновременно с тесен обхват и да могат да се насочват точно. Нали разбирате, полковник, хирургия в този мащаб ще означава операция по-скоро с военни, отколкото с медицински средства. — А на О’Мара каза: — Това са само някои от причините за предсрочното ми завръщане. Другите са по-малко спешни и…
— Чудесно могат да почакат докато се оправим с тези — твърдо обяви психологът.
Срещата приключи малко след това, тъй като нито Шурешън, нито Конуей можеха да дадат още някаква информация за Драмбо, която вече да не е била спомената в докладите на Мониторите. О’Мара се оттегли във вътрешния си кабинет заедно с драмбонския лекар. Торнастър и Скемптън се върнаха в жилищата си, а Едуардс, Манън, Приликла и Конуей, след като първо удобно настаниха Шурешън в цистерната на АФЖЛ, се запътиха за презареждане към трапезарията, заделена да топлокръвните кислорододишащи. Хъдлърският и мелфианският лекари тръгнаха с тях да научат повече за Драмбо и да гледат как другите се хранят. Съвсем наскоро присъединили се към болничния персонал и в плен на първите пристъпи на въодушевление, те прекарваха всяка възможна минута в наблюдения над чуждопланетните същества и разговори с тях.
Конуей познаваше това усещане. То все още го преизпълваше, но напоследък бе станал достатъчно практичен, за да успява не само да одобри, но и да използва ентусиазма на новите попълнения…
— Чалдъритите са здрави и достатъчно подвижни, за да се опазят от местните хищници — заяви Конуей, докато настаняваше групата около маса, предназначена за тралтаните ЕЖЛИ, защото всички места за земяни ГБГЖ бяха заети от келгианци, и даваше поръчките. — Вие, мелфианците, доста пъргаво се движите по морското дъно и краката ви, тъй като са от много устойчиво вещество, са обезопасени срещу отровните растения с шипове, които осейват дъното. Хъдлърите обаче, макар да са бавноподвижни, няма защо да се притесняват от нищо, освен от възможността някоя остра черупка да пореже бронята им. Водата на цялата планета така гъмжи от растителни и животински обитатели, които си умират да се лепнат за всяка гладка повърхност, че спокойно можете да захвърлите хранителните си спрейове и да тръгнете на лов из морето.