— При настоящия ъгъл на спускане — намеси се Харисън, — ние сме на около двайсет минути от същинската повърхност. Сонарните показания твърдят, че под нас има пещери или дълбоки ями.
Преди Конуей да успее да отвърне и на двама им, лицето на Едуардс се появи на главния екран.
— Докторе, тапите на Трийсет и осми до Четирийсет и първи паднаха. Вече държим турникети на Осемнайсети, Двайсет и шести и Четирийесет и трети, но…
— Същата процедура — отряза Конуей.
Последва глух звън, последван от метални драскащи звуци, които минаваха по протежението на сондата. Звуците се повтаряха и учестяваха. Без да вдига глава, Харисън каза:
— Инструментите, докторе, дузини от тях. Не могат да причинят много щети като ни нападат през това гъбесто вещество и допълнителната ни броня трябва да удържи. Но се притеснявам за антената.
Преди Конуей да може да попита защо, Мърчисън обърна гръб на екрана. Тя каза:
— Изгубих първоначалната следа, докторе — този район е практически еднакъв с белега от инструмента. Сигурно движението тук е много интензивно.
Вторичните екрани показваха логистични диаграми на излитащи кораби, наземна машинария, обеззаразяващо оборудване и придвижванията от и в хранителните депа и помпите, а на главния екран се виждаше „Веспасиан“ — само че вече не беше в позиция над тунел Четирийсет и три. Губеше височина и се въртеше в главозамайващ кръг, докато пилотът му очевидно се бореше усърдно да го задържи да не се преобърне.
Една от четирите му пресиращи инсталации, както Конуей видя при следващото завъртане, беше смачкана сякаш от гигантски чук и без да се налага да му казват, той разбра, че това е точно тази, която е задържала запечатан прекъснатия четирийсет и трети тунел. Щом корабът се завъртя по-близо до повърхността, на него му се прииска да затвори очи, но тогава видя, че въртенето е овладяно и повърхностната растителност се мачка под останалите три преси, изскубва се под максималната им мощност, с която емитерите удържаха теглото на кораба.
„Веспасиан“ кацна тежко, но не и катастрофално зле. Друг кръстосвач се придвижи на мястото му над Четирийсет и трети, докато наземни коли и хеликоптери се втурваха към повредения кораб да му окажат помощ. Те пристихнаха в същия момент, както и голяма група инструменти, които изобщо не се опитваха да помагат.
Внезапно лицето на Дърмод изпълни екрана.
— Доктор Конуей — каза флотският командир със студена ярост, — това не е първия път, когато някой кораб се превръща на отпадъци в краката ми, но така и не се научих да се наслаждавам на усещането. Инцидентът, предизвикан от опита да се балансира на практика цялата тежест на кораба върху тясно фокусиран лъч предизвика изкривяване на поддържащата конструкция и за малко да разбие флагмана… — тонът му се стопли малко, но само временно, докато той продължи. — Ако ще се наложи да слагаме турникети на всеки тунел — а след като инструментите атакуват всички тапи, май ще трябва да сторим точно това — или ще се принудя да оттегля корабите си за големи структурни модификации, или да ги използвам за по около час и после да проверявам за сериозни повреди след всяко дежурство. Но това ще обвърже прекалено много флотски единици в непродуктивна дейност, а колкото повече разширяваме прореза, толкова повече тунели ще трябва да бъдат запечатвани, тъй че работата ще се забави още повече. Операцията бързо се превръща в логистично невъзможна, броят на жертвите и материалните загуби е досущ като в голямо-мащабна битка, и като си мисля, че единственият резултат ще е задоволяването на медицинското ви любопитство, докторе, и това на хората от културни контакти, бих й сложил постоянно вето още сега. Имам мисленето на полицай, не на войник — федерацията предпочита да е така. Не се наслаждавам на такива неща…
Сондата подскочи и за миг Конуей изпита усещане, невъзможно в тази обстановка — свободно падане. После се чу удар, когато превозното им средство се блъсна в каменистата повърхност. Приземи се настрани, претъркули се два пъти и отново тръгна напред, но се пързаляше и кривеше на една страна. Шумът от дращещите по обшивката инструменти беше оглушителен.
Две вертикални бръчки се появиха на челото на флотския командир:
— Неприятности ли си имате, докторе?