Професор Берталан остави слушалката на телефона, стана и с уморени, тежки стъпки излезе на терасата, а след това — с малко по-живо темпо — продължи да се разхожда по-нататък в парка. Седна на първата срещната пейка, отдъхна си и потърси цигари в джоба на сакото си.
Наблизо до него трепна един храст. Показа се куче с разрошена козина, с кръвясали очи, отслабнало до кости и с вдигнат нос, скимтейки и душейки, запълзя към професор Берталан.