— Лу, ти си едно чудо — каза Хадън. — Ама наистина!
— Така е, така е. Знам, че съм. Е, почваме ли?
— Да. Кендрик е намерил купувач.
Брейди направи гримаса.
— Тоя дебелак? Защо не Ейб? Обичам да работя с Ейб.
— Ейб е свършил парите. Има и един проблем при Кендрик, но ще дойдем и до това.
— И аз имам проблеми — каза Брейди. — Цялата сутрин вчера прекарах в музея. Охраната там е толкова плътна — по-лесно ще е да минеш през миши задник.
Хадън го гледаше под око.
— Това притеснява ли те?
— Гледай сега, Ед. Това със сигурност е най-трудната операция, с която сме се захващали. Разчитам на теб. Музеят гъмжи от ченгета, пазачи и — което е по-лошо — пет копелета от КГБ. Отидох там преоблечен по друг начин. Трябваше да мина през сканиращо устройство и радарът улови ключовете ми — толкова е чувствителен. Имаше страхотна опашка от хора, които трябваше да оставят всичко, което носеха в предверието — чанти, чадъри, бастуни, куфарчета и т.н. Много бавно ставаше. Но цялата тази усилена охрана не ги спира и те ходят — като че ли става по-вълнуващо с тази охрана. Сега тази икона, дето искаш… Намира се в остъклена витрина, която е обезопасена. А си докоснал проклетата витрина и алармата надава вой. Около нея има дебел шнур, който държи зяпачите на половин метър разстояние. Докоснеш ли шнура, веднага пристига някой от пазачите. Престорих се, че искам да погледна по-отблизо и двама юначаги веднага изръмжаха срещу мене. Повярвай ми, тази работа ще е много трудна.
— Ако предположим, че няма алармена система и няма пазачи, Лу, би ли могъл да отвориш стъклената витрина?
Лу се засмя.
— Ключалката е фасулска работа. Разбира се, че мога.
— Значи ще обезвредим алармата. Това съм го уредил. Работата ще свършим във вторник. Петнадесет минути преди твоето пристигане, двама електротехници от градската служба ще се заемат с това. Вече съм ги строил. Проводниците на електрозахранването са в двора към сградата на музея. Всичко, което тези двамата имат да свършат е да отворят един капак и да прережат кабела. При тази тълпа, която влиза в музея, кой ще ти се притеснява за двама електротехници в униформа? Е, добре! Да предположим, че някой от пазачите започне да си пъха носа. Двамата могат да се справят с него. Те вършат работата си изрядно, пък и ще имат фалшив пропуск. И така, алармената инсталация ще е обезвредена. Дотук добре ли е?
— Щом казваш, че е така, Ед, значи е така.
— Така! Тези виетнамците — строил ли си ги вече?
— Да. Тридесет и пет бежанци пристигат с автобус да видят чудесата на Ермитажа — каза Брейди с хитра усмивка. — А аз, като Преподобния Самюел Хардкасл, купих билетите, предупредих тия скапаняци от музея и наех автобус… въобще, там няма проблеми.
Хадън извади от куфарчето си един плосък предмет.
— Дадох доста пари да поръчам и ми направят това, Лу. Димна бомба е, пластична. Ще мине през радарното устройство без всякакви проблеми. Има превключвател. Трябва само да го натиснеш и ще имаш адски много дим — толкова, че да замъгли целия първи етаж на галерията. А сега си представи следното: Галерията се изпълва с дим. Ще настъпи паника. Гардовете се щурат насам-натам, хората крещят и се втурват към изходите. Докато става всичко това, ти отваряш стъклената витрина и вземаш иконата. Ще ти дам копие. Заместваш иконата е копието, заключваш отново витрината и си отиваш.
Брейди се облегна назад на стола и се размисли. Накрая каза:
— Не, съжалявам, Ед, но това не става. Първо, тази бомба. Тия скапаняци от охраната са схватливи. Бомбата е обемиста — не мога да си я сложа в джоба. Веднага ще я забележат. А после — копието. Веднага ще бъде забелязан този, който го носи. А и този, който изнася оригинала също ще бъде забелязан, дори и да има паника. Не, не, не ми харесва.
Хадън се усмихна.
— Разбира се, но ти не си помислил за нещо, за което аз съм се сетил. Колкото и да си хитър, аз съм по-хитър. Я ми кажи, кое е най-свещеното нещо, което мъжете — даже и пазачите от охраната — уважават?
Брейди повдигна рамене.
— Бих казал… бутилка шотландско уиски.
— Грешиш. Отговорът е — бременната жена. Една хубава жена, която всеки момент ще роди едно хубаво, здраво бебе.