— Ед, миличък! Каква прекрасна изненада! Влизай, влизай! Изглеждаш прекрасно, но всъщност кога ли не изглеждаш така?
Ед Хадън застана на вратата и внимателно погледна Кендрик, после пое подадената му ръка и се здрависа.
— Ти самият не изглеждаш толкова кофти, ако не смятаме тая ужасна перука — каза той, като влизаше в стаята.
— Запазена марка, Ед, скъпо мое момче — захихика Кендрик, — никой не би ме познал без нея. — И като продължаваше да държи Хадън за ръката, той го поведе към един голям фотьойл. — Сядай! Може би чаша шампанско?
Хадън можеше да бъде сбъркан с конгресмен или дори министър. Външният му вид впечатляваше: висок, здраво сложен, с гъста стоманено-сива коса, с румено, красиво лице, стоманено-сиви очи и блага усмивка, която би му спечелила маса гласове ако решеше да се кандидатира за Конгреса. Зад тази фасада имаше остра като бръснач мисъл и безжалостен и хитър ум.
— Уиски с лед — каза той, като извади кутия с пури и си избра една. — Искаш ли една от тези? Хавански пури.
— Не в такъв ранен час — каза Клод като наливаше питието. — Наистина ми е драго да те видя след толкова време. Прекалено много време мина, Ед.
Хадън оглеждаше огромната стая. Очите му изпитателно опипваха различните картини по стените, тапицирани с коприна.
— Това е хубаво — каза той, като посочи една картина над бюрото на Кендрик. — Хубава работа с четката. Моне, а? Фалшификат, разбира се.
Клод донесе питието и го постави на малка старинна масичка до Хадън.
— Само ти и аз знаем това, Ед — каза той. — Имам си една стара риба с твърде много пари, която кълве.
Хадън се засмя.
— По Моне, а? За да ти е сигурна работата.
— Точно така, момчето ми — Клод си приготви чаша сухо мартини, отиде зад бюрото си и седна. — Не спохождаш много често нашия хубав град, Ед.
— Не отсядам за дълго — Хадън прехвърли крак върху крак. — Как е бизнесът, Клод?
— Леко е забавен. В началото на сезона сме. Антикварните предмети скоро ще се задвижат. Богатите се връщат другата седмица.
— Имам предвид… бизнеса — каза Хадън, вперил изпитателен поглед със стоманено-сивите си очи.
— А-а! — Клод разтърси глава. — Точно сега — нищо. Всъщност, бих могъл да се справя с нещо, ако ми попадне.
Хадън запали пурата си и дълго време изпускаше дима.
— Опитвам се да реша: дали ти или Ейб Соламан.
Клод трепна. Името на Ейб Соламан винаги му действаше като капка киселина на езика, защото Соламан беше, без съмнение, най-големият укривател и търговец на крадени ценни вещи, действуващ в Ню Йорк. Много пъти беше измъквал от Кендрик някоя голяма сделка. Двамата се ненавиждаха, като мангуста и змия.
— Хайде, хайде, скъпи — каза той. — Нали не искаш да си имаш работа с такъв евтин, безскрупулен измамник като Ейб. Знаеш, че от мене можеш да получиш по-добра цена. Някога да съм те мамил?
— Никога не си имал тази възможност, нито пък Ейб. Става въпрос за голяма, стабилна сума пари в брой. Може да стигне шест милиона. — Хадън изпусна дим. — Аз искам три милиона.
— Шест милиона не е невъзможно — каза бавно Клод, докато хищният му ум действаше. — Зависи от стоката, разбира се. Много пари могат да се намерят за нещо специално, Ед.
— Точно сега няма чак толкова пари в Ню Йорк. Затова първо на тебе давам тази оферта.
Клод извика на лицето си усмивката на делфин.
— Оценявам това, момчето ми. Хайде, кажи.
— Изложбата на Ермитажа.
— А-ха! — Алчният поглед избледня и изчезна от очите на Кендрик. — Много хубаво. Имам каталога. — Той отвори едно чекмедже на бюрото и извади дебела брошура. — Да, много хубаво. Красиви неща. Жест на разведряването. Руското правителство дава някои от най-хубавите си експонати, за да ги видят и им се възхитят гражданите на Съединените американски щати. — Той прелистваше страниците с цветни илюстрации. — Великолепно. Хиляди се възползват от това прекрасно сътрудничество между две от най-могъщите страни. — Той вдигна очи и погледна Хадън, който се усмихваше. — Да, но със сигурност не и за теб, със сигурност не и за Ейб, и със сигурност не и за мен. — Той въздъхна и остави каталога.
— Свърши ли да плещиш? — попита Хадън.
Клод свали перуката си, загледа я втренчено, после я плесна накриво на главата си.
— Просто мисли на глас, скъпи ми Ед. Аз често мисля на глас.
— Погледни на страница петдесет и четвърта — каза Хадън.
Клод наплюнчи дебелия си палец и заобръща страниците на каталога.
— Да. Много хубаво. Какво казват? Икона, година — неизвестна, смята се за най-старата съществуваща икона. Известно е, че е била най-високо ценената от Екатерина Велика вещ. — Той внимателно се вгледа в илюстрацията. — Направена от дърво, рисувана с бои, изобразява някакъв непознат руски светец. Отлично запазена. Размери — 20 на 22,5 см. Едва ли е по вкуса на всички посетители. Тълпата би я подминала. Много интересна като колекционерски обект.