— На свободния пазар би струвала двадесет милиона долара — тихо каза Хадън.
— Така е, но очевидно руснаците не искат да я продават, мило момче.
Хадън се облегна напред, а стоманено-сивите му очи приличаха на връхчетата на пикели за лед.
— Ти би ли могъл да я продадеш, Клод?
Кендрик усети, че въпреки климатичната инсталация, леко се изпотява. Извади копринена носна кърпа от джоба и избърса лицето си.
— Всичко може да Се продаде, но тази икона може и да създаде неприятности.
— Неприятностите нямат значение. Твоя е за три милиона — каза Хадън.
Кендрик допи чашата мартини. Усети, че има нужда от още една.
— Нека ти предложа още едно питие, Ед. Това иска малко мислене.
С тежка походка отиде до шкафчето с напитките и приготви още две чаши, а умът му трескаво работеше.
— Нямам много време — каза Хадън, поемайки питието си. — Закриват изложбата след две седмици. Или ти трябва да се заемеш, или Ейб.
Клод се върна на бюрото си и седна.
— Нека погледнем по-отблизо на това, Ед — каза той. — Посетих Музея за изящни изкуства когато бях във Вашингтон преди година. Тогава ми се стори, че предпазните им мерки за сигурност бяха впечатляващи. От това, което прочетох разбирам, че мерките за сигурност за тази изложба са още по-строги и шансовете за кражба са равни на нула.
Хадън кимна.
— О, разбира се. Проучил съм всичко това. Не само че пазачите на музея са повече сега, но навсякъде гъмжи от хора на ФБР и ЦРУ, както и цивилни полицаи. Не стига това, ами и руснаците са изпратили пет от техните полицаи да допълнят веселата тълпа. Всички посетители се проверяват. На нито един мъж и на нито една жена не се разрешава да внесат куфарче или ръчна чанта. Всички посетители минават през електронен екран. Да, признавам, че работата, която са свършили е впечатляваща.
Клод повдигна закръглените си рамене.
— Така, че…
— Да. Обичам да се заемам с невъзможни кражби, Клод. Никога не съм се провалял и съм получавал това, което съм искал, и ти казвам — ако можеш да продадеш иконата и да внесеш три милиона долара в швейцарската ми сметка — иконата е твоя.
Клод си припомни различните големи кражби, които Хадън беше организирал. Спомни си вазата от династията Минг, метър и половина висока, която изчезна от Британския музей. Това беше шедьовър на организаторското изкуство, но той се колебаеше. Тук имаше нещо по-различно: от политическа гледна точка беше опасно.
— Да допуснем, че вземеш иконата, Ед — каза той предпазливо. — Няма нужда да ти казвам, че това ще стане причина за международен скандал или, да кажем, експлозия. Ще стане ужасно напечено.
— Това си е твоя грижа, Клод. Веднъж след като ти дам иконата, ти ще се оправяш с напеченото положение, но ако не искаш да го поемеш, просто кажи и аз ще говоря с Ейб.
Кендрик се колебаеше, но мисълта за печалбата от три милиона долара надделя над предпазливостта му.
— Дай ми три дни, Ед. Трябва да поговоря с един-двама клиенти.
— Разбира се, твое право е. Аз съм в хотел „Спаниш бей“. Уведоми ме най-късно до петък вечерта. Ако намериш подходящ клиент, ще получиш иконата другия вторник.
Кендрик изтри потта от лицето си.
— За мое успокоение, скъпи Ед, кажи ми как ще я вземеш.
Хадън се изправи.
— По-късно. Ти първо намери клиента, а после ще говорим за начините и средствата. — Той се загледа в Кендрик. — Ще я получа. Не бива да се безпокоиш за това. До скоро… — и той си тръгна.
Кендрик седеше и размишляваше, после отвори едно чекмедже на бюрото и извади подвързан с кожа бележник, в който държеше имената и адресите на най-богатите си клиенти, притежатели на тайни музеи.
Луис дьо Марни влетя в стаята.
— Какво искаше той, миличък? Някакъв бизнес?
Кендрик му махна с ръка да излезе.
— Не ме безпокой. И нека никой не ме безпокои. Трябва да помисля.
Познавайки добре тези признаци, Луис тихичко излезе, затваряйки вратата. Големи пари бяха на път и тъй като Луис имаше 15-процентен дял от незаконните операции на Кендрик, спокойно можеше да чака докато бъде поискана неговата помощ.
Повече от час мина докато Кендрик реши към кой от клиентите да се обърне. Нужен му беше някой, който да се интересува от руско изкуство и който може да събере шест милиона долара за кратко време. Като отхвърляше име след име по една или друга причина, но главно поради липсата на интерес към руското изкуство, той най-после обърна на буквата Р.