Часът беше 9.15.
Брейди я остави и взе асансьора до рецепцията.
Сергас Холц седеше във фоайето, откъдето имаше възможност ясно да вижда рецепцията. Тъй като беше сигурен, че портиера от салона ще се зачуди защо непрекъснато седи във фоайето и не излиза навън, Холц предпазливо беше обяснил на него и на администратора, че чака важен телефонен разговор и трябва да седи там докато му се обадят. Това обяснение задоволи любопитството на персонала на хотела.
Видя как Лу Брейди плати сметката. Отиде до гишето на рецепцията и започна да разглежда туристическите брошури, като слушаше.
— Скоро ще си тръгна — казваше Брейди на администратора. — Г-н Уилис ще пристигне около 2 часа. Изпратете някой да вземе багажа ми след около половин час.
— Разбира се, сър.
Брейди излезе от хотела и забърза към една книжарница нагоре по улицата, и купи новия роман на Робинс. Върна се в хотела и се качи в стаята си. Маги си беше взела душ и сега бавно се обличаше.
— Размърдай се, пиленце! — В гласа му имаше раздразнение. — След половин час ще дойдат да вземат багажа.
Това веднага хвърли Маги в паника. Започна трескаво да тъпче в куфарите, всичко, до което се допираха ръцете й.
— Остави проклетите хавлии! — изкрещя й Брейди. — О, за бога! Обличай се! Аз ще свърша тази работа!
Когато носачът почука на вратата, Брейди беше вече изпразнил козметичното куфарче, опаковал багажа в куфарите и беше скрил куфарчето. Маги, цялата пламнала, беше вече облечена. Каза на носача да сложи куфарите в колата му.
— А сега, миличка — твърдо каза той, — ето ти книгата. Иди до плувния басейн и чакай. Нали така?
Маги кимна.
— Ти нали наистина ще дойдеш да ме вземеш, мили? Нали наистина ще се оженим?
— Просто чакай. — Търпението на Брейди беше почти изчерпано. — Ще дойда за теб и ще се оженим.
Когато тя си тръгна, след като го целуна, Брейди написа бележка, постави я в плик и го адресира за г-н Пиер Дювин. После свали плика на рецепцията.
— Моля ви, предайте това на г-н Дювин когато дойде.
— Разбира се, сър.
Все още наблюдаван от Сергас Холц, Брейди се върна в стаята си, взе един стол и го отнесе на терасата, откъдето можеше да наблюдава кой пристига и седна да чака.
Две камериерки влязоха в стаята. Каза им да си вършат работата като им обясни, че чака приятели. Те оправиха леглата и почистиха банята за пристигането на г-н Джон Уилис този следобед.
В 11.15 часа Брейди видя, че Дювинови и Лепски пристигат. Влезе в стаята, запали цигара и започна да крачи нагоре-надолу из стаята. В бележката, която му беше оставил на рецепцията, той му съобщаваше номера на стаята си и настояваше веднага да се качи при него.
Сергас Холц гледаше как двете семейства Дювин и Лепски се регистрират. Видя как носачът постави четири куфара и синьо козметично куфарче върху количката за багаж и ги забута нататък. Видя как Дювинови и Лепски, заедно с администратора, се качиха в асансьора. Кимна сам на себе си. Сега вече много скоро, дългото му отегчително чакане ще свърши, ще има действие.
Вече пред тяхната врата, Дювин каза:
— Какво ще кажете да се срещнем долу в салона след половин час, Том? Ще поразгледаме града.
— Става — каза Лепски. — Ама това не е какъв да е хотел. Каква ли е храната?
— Няма да умреш от глад — каза му Дювин, побутна Клодет в стаята им, и затвори вратата. — Брейди е тук. Иска да ме види веднага. Стаята му е точно до нашата.
— Бъди внимателен, съкровище — загрижено каза Клодет. — Лу много умее да прави номера.
Дювин я целуна.
— Да, но и аз умея. Ще се върна веднага.
Брейди спря да крачи когато чу почукване на вратата. Отиде и отвори.
— Пиер! — възкликна той. — Чудесно е, че те виждам! — и той грабна Дювин за ръката и го придърпа вътре. — Изглеждаш страхотно!
За да не изостане по-назад, Дювин енергично раздруса ръката на Брейди и възкликна:
— Не си остарял и с един ден! Господи! Колко е хубаво пак да те видя.
И двамата бяха мошеници от класа. Сега се правеха, че преливат от приятелски чувства и удоволствие, че се срещат пак.
— Казвай — Брейди още държеше ръката на Дювин. — Не ме дръж в напрежение. Някакви проблеми?
— Никакви, ако не се смята, че Лепски ни подлудяват.
— Митницата?
— Мина като по вода.
Брейди засия.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Сега размяната.
— Да. — Дювин направи малка гримаса. — Това иска фино пипане, но мога да го направя. У теб ли е копието?
— Разбира се — Брейди извади козметичното куфарче. — Празно е, Пиер. Няма да ти отнеме повече от няколко минути да прехвърлиш боклуците на г-жа Лепски, после да дойдеш в хотел „Идън“, Цюрих, където ще те чакам с двадесет хиляди красиви швейцарски франка за тебе.