— Случило ли се е нещо? — попитах накрая, навлизайки с известно неудобство в сферата на личните въпроси, нещо, което и двамата избягвахме да правим на работното място.
Оставяхме работата настрана всяка седмица, когато излизах на обяд с него и с партньора му Стивън, но в офиса много внимавахме да не нарушаваме взаимоотношенията на шеф и подчинен. Високо ценях това, като се има предвид, че Марк знае колко е богат вторият ми баща. Не исках хората да се отнасят към мен по специален начин, освен ако не си го бях заслужила.
— Какво? — попита той, вдигна поглед и прокара ръка през късо подстриганата си коса. — Извинявай!
Оставих таблета в скута си.
— Струва ми се, че нещо те тревожи.
Той сви рамене и се завъртя на стола.
— В неделя със Стивън правим седем години, откакто сме заедно.
— Това е чудесно — усмихнах се аз.
От всички двойки, които бях срещала през живота си, Марк и Стивън бяха най-стабилната и най-влюбената.
— Поздравления.
— Благодаря — отвърна той с вяла усмивка.
— Навън ли ще празнувате?
Той поклати глава.
— Все още не сме решили.
— Имате ли резервация, искаш ли да уредя нещо?
Той поклати глава.
— Все още не сме решили. Не знам какво ще е най-подходящото.
— Можем да помислим заедно. За съжаление, трябва да призная, че все още не съм празнувала годишнина, но майка ми е специалист в това отношение.
След като бе изпълнявала ролята на съпруга на трима милионери, Моника Трамел Баркър Митчъл Стантън можеше спокойно да работи като професионален организатор на светски събития, ако някога й се наложи да си изкарва хляба сама.
— Нещо по-интимно ли искаш, да сте само двамата? — предложих аз. — Или купон със семейството и приятелите? Разменяте ли си подаръци?
— Искам да се омъжа — изстреля той неочаквано.
— О! Добре — измърморих и се отпуснах на стола. — Не бих могла да измисля нищо по-романтично от това.
Марк се засмя насила и ме погледна тъжно:
— Би трябвало да е романтично. Бог ми е свидетел, че когато преди няколко години Стивън ми предложи, имаше цветя и сърца в изобилие. Нали знаеш, че е истинска кралица на драмата. Тогава направо надмина себе си.
Озадачена, премигах срещу него:
— И ти каза „не“?
— Казах „Още не“. Точно бях започнал да стъпвам на краката си тук, в агенцията, той също бе започнал да получава някои наистина добри поръчки, а и се възстановявахме след болезнена раздяла. Тогава ми се струваше, че моментът не е подходящ, и не бях сигурен, че мотивите му са правилни.
— Никой не може да е сигурен — промълвих тихо, говорех колкото на него, толкова и на себе си.
— Но не исках да мисли, че се съмнявам във връзката ни — продължи Марк сякаш не беше чул думите ми, — затова като пълен задник оправдах отказа си с твърдението, че не вярвам в брака.
— Но не си му отказал. Казал си му, че още не си готов, нали така?
— Не знам. Господи, не знам какво му казах! — Той се наведе напред, подпря лакти на бюрото и зарови лице в ръцете си. Гласът му беше тих и приглушен. — Тогава изпаднах в паника. Бях само на двайсет и четири, някои хора са готови да се обвържат на тази възраст, но аз… не бях готов.
— А сега си на двайсет и осем и вече си готов, така ли?
Беше на същата възраст като Гидиън. Тази мисъл ме накара да потръпна, може би отчасти защото бях на възрастта, на която е бил Марк, когато е казал „още не“, и добре разбирах как се е чувствал.
— Да — отвърна той, вдигна глава и срещна погледа ми. — Повече от готов. Като че ли някакъв часовник вътре в мен отброява минутите и с всеки изминал час ставам все по-нетърпелив. Но се страхувам, че той ще откаже. Може би неговият момент е бил преди четири години и вече е отминал.
— Не искам да звуча банално, но няма как да разбереш, преди да го попиташ — усмихнах се окуражително. — Той те обича. При това много. Според мен имаш доста добри шансове да чуеш „да“.
Марк също се усмихна, разкривайки чаровно кривите си зъби.
— Благодаря ти.
— Кажи ми, ако искаш да направя резервации.
— Оценявам помощта ти — каза той и изражението му стана по-сериозно. — Съжалявам, че повдигнах темата точно когато преживяваш трудна раздяла.