— Ще й се обадя и ще я попитам как си и какво правиш. Това за пред хората ще е началото на опита ми да подновя връзката си с теб.
— Тя знае, че съм ти разказала всичко. Може да се пречупи и да изпадне в криза пред теб.
— По-добре да го направи пред мен, отколкото пред теб.
Тези думи бяха почти достатъчни да ме накарат да се усмихна.
— Благодаря.
— Ще отклоня вниманието й и ще го насоча към нещо друго.
Той се протегна към ръката ми и докосна пръстена ми.
Сватбени камбани. Не го каза, но разбрах какво има предвид. Разбира се, майка ми щеше да си помисли точно това. Човек с положението на Гидиън не би се опитал да си върне някоя жена, използвайки майка й — особено майка като Моника Стантън — освен ако няма „сериозни намерения“. Някой друг път щяхме да си поговорим по този въпрос.
През следващия един час Гидиън положи огромни усилия да не проличи, че се тревожи за мен. Стоеше близо и ме следваше от стая в стая, измисляйки си оправдания. Когато стомахът ми закъркори, веднага ме заведе в кухнята, направи сандвичи, извади чипс и забърка макаронена салата.
Ядохме в кухнята и вниманието, което проявяваше към мен, поуспокои нервите ми. Колкото и неприятна да беше ситуацията, знаех, че винаги мога да се опра на него. Така проблемите, пред които бяхме изправени, ми се струваха по-лесно преодолими.
Нямаше непостижими неща, докато бяхме заедно.
— Какво искаше Корин? — попитах. — Освен теб.
Той се намръщи:
— Не искам да говоря за Корин.
Усетих напрежение в гласа му и това ме подразни.
— Всичко наред ли е?
— Какво казах току-що?
— Нещо твърде неубедително, на което реших да не обръщам внимание.
Въздъхна тежко, но се предаде:
— Разстроена е.
— Ядосано разстроена или сълзливо разстроена?
— Има ли значение?
— Да. Има огромна разлика между това да си вбесена на някой мъж и да си потънала в сълзи заради него. Диана например ти е бясна и крои планове да те съсипе, докато аз плачех непрекъснато и сутрин едва успявах да се измъкна от леглото.
— Господи, Ева! — Той се протегна и постави ръка върху моята. — Наистина съжалявам.
— Стига си се извинявал. Ще ми се реваншираш, като поемеш разговора с майка ми. И така, Корин ядосана ли е, или плаче?
— Плачеше — отвърна Гидиън и се намръщи. — Господи, наистина не се владее.
— Съжалявам, че трябва да се занимаваш с нея. Но не й позволявай да ти вменява чувство на вина.
— Използвах я — каза той тихо, — за да те защитя.
Оставих сандвича в чинията и присвих очи.
— Каза ли й съвсем ясно, че не можеш да й предложиш нищо друго, освен приятелството?
— Знаеш много добре, че й казах. Но едновременно с това съвсем съзнателно подхранвах впечатлението, че можем да сме нещо повече заради медиите и полицията. Изпращах й смесени сигнали. Заради това се чувствам виновен.
— Е, можеш да спреш. Тази кучка се опита да ме накара да мисля, че я чукаш — вдигнах два пръста, — два пъти. И първия път ме заболя толкова много, че още не мога да го преодолея. Освен това е омъжена, за бога! Не й е работа да се пуска на гаджето ми, когато си има съпруг.
— Я се върни пак на това, че съм я чукал. За какво говориш?
Разказах му за двата случая — първия, когато го бях заварила в „Кросфайър“ с размазано червило по маншета на ризата, и втория, когато неочаквано се появих на вратата на апартамента й и тя се опита да ме заблуди, че току-що го е изчукала.
— Е, това значително променя нещата — заяви Гидиън. — С нея повече няма какво да си кажем.
— Благодаря ти.
Той се протегна и пъхна кичур коса зад ухото ми.
— В крайна сметка и това ще отмине.
— Чудя се какво ще правим с времето си след това — промърморих аз.
— Сигурен съм, че ще успея да измисля нещо.
— Секс, нали? — Поклатих глава. — Създадох чудовище!
— Не забравяй, че можем и да работим заедно.
— Господи, никога ли не се отказваш?
Той схруска един чипс и го преглътна.
— Искам да хвърлиш един поглед на обновените сайтове на „Кросроудс“ и „Крос индъстрис“, след като се нахраним.
Избърсах устни в салфетката.
— Сериозно? Това се казва бързина. Наистина съм впечатлена.
— Погледни ги, преди да ги хвалиш.