Войнишката песен кънтеше под сключените покриви на къщите и се губеше из кривите улици…
А в града все повече пристигаха ранени и болни от Балкана.
Настаниха болния Копчев заедно с другарите му в опълченската болница. Това беше голямата къща на габровския учител Илия Христович, някога учил в Москва като априловски стипендиант. Поставиха дървени одри в шестте стаи, постлаха ги със сламеници, нагласиха ламаринени печки и болницата се устрои. Опълченските лекари се редуваха в нея. Като милосърдни сестри идваха да нагледват болните и ранените сестрите от Руския Червен кръст Енгелхардова, Духонина и Теплякова. Но те главно се грижеха за бежанците, които мряха от болести и от изтощение. Отрядът от Руския Червен кръст начело с доктор Павел Пясецки квартируваше в габровския женски манастир, в центъра на града, на левия бряг на Янтра, срещу Сахатската кула и чаршията. Там бяха отредени стаи за ранените офицери.
Леглото на Копчев се падна до прозореца. От двете му страни лежаха негови другари от дружината. Болните опълченци прекарваха деня унесени в дрямка, мълчаливи. Щом отвореха очи, погледът им се спираше на картините, които бяха закачени на стените. Между тях имаше няколко старични щампи. Една от тях представляваше четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, когато полагат клетва на дунавския остров срещу село Вардим. На друга щампа бе изобразено сражението на тия чети в Карапановата кория. Отстрани до тях висяха портретите на същите войводи в хайдушки дрехи, с пищови и арнаутски пушки на рамо. Под кюнците на печката, там, където те влизаха в комина, точно в ъгъла на стаята, беше закачена някаква още по-старинна щампа, отпечатана във Виена. В нея беше изобразена жена, окована във вериги. До жената — лъв. В центъра — джамия, на която пада минарето, пречупено на две. Овчар, полегнал до река. Срещу него, на другия бряг, се е пръснало стадото му. На картината е напечатано стихотворение от Георги Сава Раковски „Болгарскому лву“. Тези картини бяха донесени в града тайно от родолюбиви габровци, които ги крили по скривалищата. Сега те са ги извадили и поставили в болницата. На другата страна, срещу тях, бяха накачени портретите на руския цар и на прочутите военачалници Суворов и Кутузов, подарени от някой руски офицер на опълченската болница.
Тия картини разнообразяваха болничната обстановка в стаите. Те бяха и едно от средствата, за да се поддържа духът на болните, макар че това не беше нужно за тия мълчаливи и скромни герои. На позицията срещу непрестанния огън на османските оръдия те търпеливо понасяха несгодите и заплахата на смъртта, която витаеше над главите им. Затова сега им се виждаше съвсем неочаквана и необикновена обстановката, в която се намираха. Затоплените стаи, благата усмивка на руската милосърдна сестра, грижите на жените от града, които им носеха симиди, саралии и сладки и понякога заместваха сестрата, саксиите с мушкато на масата, където имаше шишета с лекарства, и тишината, която наставаше из стаите, когато не стенеха болни, беше нещо необикновено и чуждо за тия хора, които повече от половин година не бяха виждали покрив над главата си.