Бащата се прекръства и казва:
— Хъ сега яжте, па догодина да се съберем по живо, по здраво пак на тая софра…
И като поглежда празното място, добавя:
— А пък за него, добър е господ… ще ни го доведе…
Децата се сбутват и се нахвърлят на софрата. И в тоя миг, когато вниманието на всички е насочено към гозбите, той безшумно отваря вратата и влиза. Пристъпя бавно. Очите му жадно поглъщат празничната картина, която се разкрива пред него. Как нищо не се е изменило тук! И огнището, в което тлее бъдникът, и полицата с подредените шарени паници, и блестящите като старо сребро калайдисани котли, и сандъкът с брашното и нощвите над него, и куките на тавана, на които закачат люлките за бебетата, и какви ли не още предмети, които правят уютен и удобен домашния кът…
Изведнъж всички настават от софрата. Майката го е видяла най-напред. Тя изпреварва другите. Хвърля се на гърдите му, задавена от вълнение. Не може дума да продума. Езикът му се е схванал… Само скланя глава на майчиното рамо… Колко е топло на него и как гали душата това хубаво майчино рамо!…
А в Балкана снегът все повече засипваше шейната…
Подвигът на новак
На 28 ноември 1877 година падна Плевен. Армията на Осман паша, която застрашаваше тила на Шипченската позиция и на руския корпус, изправен срещу Русчушката крепост, беше разбита и пленена. Усилията на командуването на руските освободителни войски сега се насочиха към Шипченската позиция и проникването на юг от Балкана. Прехвърлят ли се войските в Тракийската низина и заловят ли като в клещи огромната и добре екипирана армия на Вейсел паша, разположила се в каменните редути на Шейновския укрепен лагер, откъдето се продоволствуваше с храни и хора османската позиция на Свети Никола, пътят на руските войски към Одрин и Цариград се разчистваше и краят на войната идваше.
Но това не беше така лесно, както можеше да се проектира спускането на войските с молива по картите на военните щабове. Не беше нужна тука само войска, въоръжена и с висок дух за победа, а и преодоляване на непроходимия Балкан и устояване на природните стихии. Крила бяха нужни тук на руските войници, за да прехвръкнат по Тревненския и Химитлийския проход, които на военните карти дори не бяха отбелязани. По тях се промъкваха само дивите кози. На места огромни скални водопади препречваха тия пътеки. Особено Химитлийската, по която трябваше да премине отрядът на генерал Скобелев, Белия генерал, прославил се при действията срещу Плевенската крепост. А в неговия отряд влизаше и Българското опълчение, дало небивал по героизма си отпор на Сюлейманпашовата армия на Шипка от 8 до 11 август с.г.
Докато траеше проучването и прокарването на що-годе сносна пътека в гънките на Балкана, есента ги обърна с поройните си дъждове на хлъзгави калища, падините — на гьолища и с гъстите си мъгли преряза върховете, които останаха да висят във въздуха като далечни, недосегаеми острови. Малките планински реки Етъра, Паничарка и Козещица, губещи се дотогава в кривините на своите каменни корита, изведнаж бликнаха като буйни потоци и оглушиха долищата с неудържим, застрашителен рев.
И зимата дойде в селцата, където бяха се разположили седемте дружини от опълчението и прииждащите полкове от дивизията на Белия генерал. Сняг захлупи планината и малките селца Зелено дърво и Топлеш се загубиха по ридовете, в които бяха се залепили. Останаха да стърчат само военните бараки, в които се душеха сред дима на зиданите печки опълченци и войници от Уралската казашка сотня на майор Кирилов. През това време пристигаха все повече руски войски. Наближаваше денят, когато те ще запълзят по Химитлийската пътека, за да атакуват укрепения лагер на Вейсел паша при Шейново. Затова усилено се разширяваше планинската пътека. Помагаха за разчистването на снега селяните от двете села, а и жените им не останаха назад. Правеха се просеки из гъстите букови гори, насипваха се с ломени камъни тръпчинките, за да могат да минат оръдията на полските батареи, раклите със снаряди, продоволствените коли.
Особено трудна беше работата при върховете Коруджа и Чифут, възправили се на пътеката като стражи в планината. До тях пък от каменистата поляна Крали Маркови столове се откриваше страхотна бездна, в която можеше да се провали човек или товарна кола, минаващи непредпазливо по пътеката. На това открито място не беше никак безопасно и от страна на неприятеля, укрепил се на върха Малуша, откъдето префучаваше от време на време по някой снаряд. Но въпреки това пукащите се снаряди по скалите на Коруджа не уплашиха и не прогониха планинците, които съзнаваха колко важна беше работата им. Падналият през нощта сняг се изриваше, през деня с дървените оборски лопати, а в натрупаните от виелиците преспи се правеха просеки. А зимният вятър все по-яростно брулеше снега от върховете и поледяваше пътеката. Пръстите на хората премръзваха, но никой не оставяше работата си. Понякога между хората се промъкваха войнишки патрули, които оглеждаха пътя дори чак до южните склонове на Балкана.