Амбър килна глава настрани, за да избегне изстрела. Компресираната газ в харпуна изсвистя, а стрелата профуча покрай ухото ѝ и се заби в рафта с книги зад нея. Стърлинг като че ли остана изненадан и ядът му пролича под маската, но преди да успее да приложи отново заклинанието си върху нея, тя го изрита. Той падна на земята и се просна по лице и изпусна харпуна си. Йеспер се запрепъва, побързал да се скрие зад бюрото си, а по лицето му се изписа действителен страх, но Амбър не му обръщаше внимание, съсредоточила поглед върху Стърлинг, който се изправяше бавно на крака. С изкривена от омраза физиономия, той бръкна и извади от якето си друга стрела и се хвърли напред да вземе оръжието си. Докато той тъкмо се навеждаше, Майло извади пистолета си и стреля три пъти.
Стърлинг се свлече на пода на броени сантиметри от оръжието си. От дупките от куршумите в гърдите му се стичаше кръв.
Амбър отмести поглед към Йеспер. Вече не изглеждаше така самоуверен.
— Не е нужно да бъдем врагове — обади се възрастният кмет.
Майло изсумтя, дръпна Йеспер за ръката и го завлече след себе си, като двамата с Амбър се насочиха обратно към вратата, от която бяха дошли. Тя се отърси от последните останки от влиянието на съня и извади месинговия ключ от джоба си. Без да обръща внимание на опитите на Йеспер да се спазари с тях, тя се съсредоточи върху това да си представи огледалната врата от увеселителния парк, но картината как родителите ѝ я изяждат жива продължаваше да изплува в съзнанието ѝ.
— Сега си го спомних — изрече Майло.
Тя извърна поглед към него.
— Какво?!
— Ще ви платя — говореше Йеспер. — Десет милиона. По десет милиона и на двама ви.
— Млъквай — отвърна му Майло и се обърна отново към Амбър. — Кошмарния. Спомням си го. Или поне историите за него. Само двама други са успели някога да се освободят от онова, каквото и да беше. Някакъв транс или нещо такова. Само двама. А сега и ти.
— Никак не ми допадна кошмарът, в който ме беше вкарал.
— И на мен не ми допадаше моят — съгласи се Майло, — но аз бях приклещен там. За разлика от теб.
Амбър сви рамене.
— Извадих късмет.
— Стига си се подценявала, дете — заяви Майло. — Признай пред себе си уникалността си.
Тя се ухили.
— Уникалност?
— А сега и ти млъквай и се съсредоточи върху това да ни измъкнеш вече оттук.
С все още широка усмивка на лице, тя отново събра мислите си върху образа на вратата. Споменът за другата врата — обикновената метална врата към килията — човъркаше и тормозеше съзнанието ѝ, но тя го задържа в периферията му, където не можеше да се меси. Тя завъртя ключа веднъж, два пъти и двамата преминаха през вратата, пристъпвайки насред площадката на увеселителния парк.
— Какво мислите да правите? — попита Йеспер, докато двамата го водеха обратно към пролуката в оградата. Дишаше тежко, а дъхът му образуваше малки бели облачета в студения въздух. — На Хрътките ли ще ме предадете? Знам, че си мислите, че тъкмо това и заслужавам, и вероятно е така, особено след онова, което се опитах да ви сторя, но само се замислете, искам само да помислите… — Той се извъртя, за да застане пред тях, и вдигна ръце пред себе си с насилена усмивка на лице. — Да обединим сили. Какво ще кажете? Ще обединим силите си и заедно ще държим Астарот настрана оттук.
— Не, благодаря — отвърна Майло, като отново го хвана за ръката и завъртя с гръб към себе си.
Амбър избърза пред тях и стигна първа при Чарджъра. Извади белезниците от жабката, вкара месинговия ключ на мястото му там и я затвори. Тъкмо подаде отново глава навън, когато Йеспер се появи, препъвайки се до колата.
— Можете да останете — изрече кметът, — за колкото искате. Ще бъдете едни от нас. Част от града ни. Ще бъдете в безопасност.
— Дезълейшън Хил е последното място на света, в което бих искала да остана — отвърна му Амбър, докато подхвърляше белезниците на Майло. — Хората тук не са нещо по-различно от убийците, които Астарот изпраща по петите ни.
— Не — възрази Йеспер. — Грешиш. Те са добри съграждани.
— Ами жертвоприношенията на деца?
— Необходими са — оправда се Йеспер. — Една приемлива необходимост.
Амбър поклати глава.
— Нещо ти е сбъркано на теб. Нещо е сбъркано с всички хора тук. Държите прикован в килия демон и си мислите, че притежавате всичката сила на света? А той трови града ви още от мига, в който сте го оковали.
Майло отвори багажника и подкани Йеспер:
— Влизай.
— Моля ви — продължаваше Йеспер. — Ще ви дам каквото поискате.