— Не ни е притрябвала помощта ти — отвърна Амбър.
— Не ви разбирам! — проплака Йеспер. — Какво се опитвате да направите? Ако Дългия не поднесе жертвата на Набериус, бариерата ще падне и Хрътките ще ви спипат!
— Набериус ще получи жертвата си — заяви Майло.
Йеспер пребледня.
— Мен ли?! Ще ме пожертвате? Не можете, не можете!
Той се извъртя, освободи се от хватката на Майло и побягна.
— Ох, боже… — измърмори Майло.
Амбър изтича след Йеспер и го настигна без усилие. Ръката ѝ върху рамото му го накара да спре задъхан на място, като едва дишаше.
— Не можете да го направите! — викаше той. — Дори няма да сработи — та аз вече съм продал душата си на Астарот.
— Астарот и брат му могат да се разберат за това впоследствие — заяви Майло, приближавайки се към тях.
Йеспер се свлече на колене. Може би панталоните му за първи път се валяха в нещо подобно на мръсотията по земята.
— Моля ви! Криех се от него през цялото това време… ще ме измъчва цяла вечност!
— Не е като да не си го заслужаваш обаче — каза Амбър.
— Но това от каква полза ще ви е? Как изобщо ще ви помогне на вас? Той ще продължи да ви преследва дори когато бариерата падне. И след като ме убие, пак ще ви издирва.
— Ти няма защо да се тревожиш за тези работи — увери го Майло.
— Мога да ви помогна!
— Ти си убиец на деца — заяви Амбър. — Не ти искаме помощта.
Тя го издърпа от земята и се извърна обратно към Чарджъра, когато видя някой да се навежда през отворения прозорец на пътническото място.
— Ей! — извика Амбър.
Беше момчето с родилния белег — едно от онези, които бяха видели на въртележката по-рано. Изскочи от колата с нещо в ръка — пистолета на Фил Дагет все така с прикачения си заглушител. Побягна през глава и изчезна през пролуката в оградата.
Майло се затича след него, като остави Амбър сама с Йеспер.
— Аз и ти — прошепна ѝ кметът, — можем да сключим сделка, нали така?
— Млъквай — нареди Амбър, завлече го към багажника и го хвърли вътре.
— Моля те! — изрева той точно когато тя затръшна вратата.
— На твое място бих стояла тихо и кротко — предупреди тя. — Колата започна да изяжда последния тип, който хвърлихме в багажника. Не би искал да привличаш вниманието към себе си, повярвай ми.
Йеспер утихна.
Тя видя Майло да се задава обратно след няколко минути. Беше с празни ръце и изглеждаше бесен.
Е, денят ставаше от прекрасен все по-прекрасен.
39
Тъкмо беше станало девет часа. За по-напряко двамата избраха път, който минаваше по границата на града. По искане на Амбър Майло спря колата и двамата слязоха. Минута по-късно чуха шума от мотор. Хрътката отби точно пред тях, слезе спокойно от мотоциклета си и пристъпи няколкото крачки до бариерата. Долепи ръката си към на пръв поглед празното пространство и натисна, но усети съпротивление.
Не беше обаче без признаци на отслабване. На Амбър се стори за миг, че под натиска на ръката му, онази ръка с космати кокалчета и петна от моторно масло, пропили се надълбоко в линиите на дланта ѝ, невидимата бариера като че ли ще поддаде, ще се пречупи и Хрътката ще ѝ се нахвърли преди дори да е осъзнала какво се случва.
Но бариерата оставаше непокътната. Почти.
— Не остава много вече — каза Майло.
Амбър се озъби на Хрътката, чието лице остана все така безизразно, и последва Майло обратно към Чарджъра. Качиха се. Йеспер си стоеше тихо в багажника.
Продължиха си обратно по пътя, а бариерата остана зад тях. Не се виждаха други коли. Всички в града се подготвяха за Адската нощ.
Слязоха от пътя, по който бяха поели, и се качиха на друг, от който завиха по най-тясната улица, на която бяха попадали досега, и продължиха по нея, докато не започна да се изкачва нагоре по един хълм, а от двете им страни — да се редят дървета. Там улицата се пресичаше с друг тесен път, който впоследствие се разширяваше леко и продължаваше покрай огромна бетонна сграда, разположена встрани от него, обградена от всички страни с дървета. Изглеждаше широка, но ниска — като че набита — и грозна, но пък функционална. От отсрещната страна на пътя имаше три дребни гаража, като на ръждясалата врата на всеки висеше ръждясал катинар.
Майло направи обратен завой и спря пред бункера. Масивната му врата беше отворена, а вътре светлините бяха запалени. Появи се Кели, а Амбър проследи с поглед в страничното огледало как приближава към тях. Поколеба се за миг, но се преобрази в човешки вид и слезе от колата, а Майло си замълча.
— Хей — поздрави първа Кели.
— Хей — отвърна Амбър, избягвайки погледа ѝ. — Значи сте взели кода?