Кели кимна.
— А при вас как мина?
Майло също слезе, а багажникът се отвори широко. Йеспер надигна глава и премигна на парцали.
— Супер — обади се Кели. — Да сте чували нещо от Вергил и Хавиер?
— Надявахме се вие да сте успели да говорите с тях.
— Линда опита да звънне, но не отговаряха — обясни Кели. — Но това не означава нищо. Забелязах как Вергил се мъчеше да отговори на едно обаждане по-рано днес. Нямаше си и идея какво върши.
Майло издърпа Йеспер от багажника.
— Коя ще е следващата жертва на Дългия?
— Не знам — отвърна Йеспер. — Кълна се! Не ми е казвал! Каза само, че ще се погрижи.
Майло хвърли поглед към Амбър.
— Да им дадем още няколко минути. Все още няма десет часа. Ако не са се появили дотогава, ще тръгнем да ги търсим.
— Мога да помогна! — обади се Йеспер. — Ако ми позволите, ще разговарям с Дългия.
— Хайде вече да млъкнеш, а? — каза Майло.
— Може ли да поговорим? — попита Кели, като докосна Амбър леко по ръката.
Двете се дръпнаха към гаражите.
— Вероятно сега не е най-удачният момент, пределно ясно ми е, но само исках да се извиня за това как реагирах по-рано.
Амбър поклати глава.
— Аз съм тази, която трябва да се извини. Мисля, че се паникьосах. Не знаех какво да направя или как да се държа и…
— Не, Амбър, говоря сериозно. Трябваше да съм по-толерантна. Ти вероятно дори не си се преобразила умишлено. Аз бях тази, която реагира твърде остро.
— Е, не е като да си го очаквала, нали така?
— Много съжалявам — довърши Кели. — Прощаваш ли ми?
Амбър се поколеба.
— Уф, мамка му.
— Какво?
— Не беше без да искам. Преобразих се нарочно.
Кели се усмихна.
— Да не би да се опита да ме излъжеш?
— Леко. Ти ме целуна и аз се паникьосах, съжалявам. Никога не ми се беше случвало.
— Кое?
— Ами, нали знаеш, това, цялото това нещо.
Кели повдигна вежди.
— Да не би това да беше първата ти целувка?
— Не — побърза да отвърне Амбър през смях. — Разбира се, че не. Е, може да се каже. Целунах едно момче от класа ми, когато бях на девет.
— И кой беше? Ще го убия.
Двете се засмяха. Кели хвана брадичката на Амбър и я повдигна леко, за да се вгледа в очите ѝ.
— Била е първата ти целувка — заяви тя.
— Общо взето — отвърна Амбър. — Не исках да те разочаровам или да объркам нещо, не знаех какво правя, както може би си и разбрала.
— Нищо подобно — увери я Кели. — Целувката беше хубава. Беше прекрасна. В корема ми като че ли запърхаха пеперуди.
— И в моя.
— Но можем да сме много по-добри с малко практика.
— Трябва да се упражняваме повече.
— Много повече.
Мигът беше сладък и Амбър се зачуди дали да не поеме инициативата, като може би се приближи и целуне Кели, но не беше сигурна дали пък не трябва първо да ѝ даде някакъв знак за това, нещо, с което да я предупреди какво смята да направи. В сериала винаги когато Балтазар и Темпест се целуваха, всичко ставаше така безупречно, така непринудено, което караше Амбър да мисли, че вероятно съществува някаква система как да се случват тези неща, а сега го премисляше прекалено много, по дяволите, и моментът отминаваше. Тя изви врат напред, след което се дръпна отново назад и се изсмя неловко, като едва не се препъна да падне.
— Толкова си странна — изрече Кели, очевидно развеселена от цялата случка.
— Ще ме убиете! — изписка Йеспер.
Кели се извърна, а Амбър се намръщи и също погледна към средата на пътя, където Йеспер залитна в опит да избяга от Майло. Рони и Линда се появиха от бункера, а Остин и кучето се зададоха зад тях.
— Всички вие! — крещеше Йеспер. — Дори само той да ме предаде на Набериус, всички вие си оставате отговорни! Ще можете ли да живеете със себе си така? Ще можете ли?! Това е убийство. Искате да ме убиете!
— Точно както ти искаше да убиеш това момче — заяви Рони.
— Това не ви оправдава! — изрева Йеспер. — Не ви оневинява! Няма да заличи черното петно от душите ви! Повярвайте ми, аз най-добре го знам!
— Да ти запуша устата ли искаш? — попита Майло.
Йеспер не му обърна внимание.
— Вижте се само! Горди сте със себе си, нали? Спасихте момчето. Вие сте герои. Само че не сте. Защото за да победите, ще трябва преднамерено да убиете мен.
— Ама ти някак си го заслужаваш — каза Кели, пристъпвайки към него, хванала Амбър за ръка.
Йеспер извърна рязко глава към нея.
— Не си ти тази, която ще ме съди!
— Не аз съм отговорна за смъртта на, колко беше, двеста деца? — отвърна Кели, без да пуска ръката на Амбър. — Мисля, че съм в пълното си право да те съдя.