— Не можем да сме сигурни колко ще отнеме на радара на Хрътките да влезе в изправност — заяви Майло с поглед, вперен в небето, където слънцето се скриваше зад хоризонта. — Така че по-добре да действаме сега. Амбър, върви да вземеш ключа?
Амбър кимна. Все пак идеята беше нейна. Беше нейният план. Звучеше така лесно, когато го беше изрекла за първи път. Толкова просто. Да убият Йеспер. Заслужаваше си го. Даже заслужаваше и повече от това. Но ето че се стигна до този момент, в който да изпратят стареца в небитието, а тя дори не можеше да го погледне в очите. Пое си дълбоко дъх, а Кели стисна здраво ръката ѝ, преди да я пусне. Амбър отиде до Чарджъра, отвори жабката и се пресегна да вземе ключа.
Студена тръпка прониза гърдите ѝ и се разпространи бързо по цялото ѝ тяло. Пребледня като платно.
Сви се на две и зарови с двете ръце, разхвърляйки географски карти и книжки, резервни патрони за пистолета на Майло.
— Ключа го няма — изрече тя.
Никой не я чу. Тя се измъкна от колата.
— Ключа го няма — повтори тя.
Всички погледи се спряха върху нея, а Майло се намръщи.
— Какво?!
Тя се отдръпна, а той също се наведе да разрови. Всички мълчаха.
Майло се изправи. Беше с празни ръце.
— Онова хлапе — изрече той. — Хлапето с родилния белег, което открадна пистолета.
— Взел е и ключа — промълви Амбър.
Йеспер се изсмя гръмко.
— Мишки и хора! — извика той. — Мишки и хора, и жадни за смърт демони!
— Млъквай веднага — нареди Рони.
Йеспер не му обърна внимание. Той действително затанцува.
— А сега какво ще правите? А? Пуснахте Хрътките в града, ама без Адската нощ да настъпи, няма кой да се справи с тях вместо вас. Ще ви намерят, и ще ви убият!
— Астарот вероятно им е дал заповед да убият и теб, малоумнико — обади се Линда.
— Вие така или иначе щяхте да ме предадете да ме убият — изрепчи ѝ се Йеспер. — Да ме убият, за да си спасите вие кожите, а сега дори няма вече смисъл да го правите. И какъв ви е планът сега? Отново ли ще тръгнете да бягате? Най-добре така да направите. Хрътките идват за вас.
Миниванът се задаваше по хълма. Две засвидетелства радостта си, като започна да търчи ентусиазирано в кръгове.
— Ключът на Дългия — заяви Амбър. — Ще използваме него.
Йеспер подхвърли с насмешка.
— Никога няма да се доберете до него.
— Той може да бъде ранен — каза му Амбър. — Знаеше ли? Обзалагам се, че дори нямаш представа. Когато е в облика на Оскар Морено, може да бъде ранен. Лично го изпробвах. Направих го веднъж, ще го направя и втори път.
— Тогава по-добре да побързаш — подхвърли Йеспер.
Миниванът отби зад тях и вратата му се отвори, но тя разбра, че нещо не е наред едва когато Две започна да лае. В следващия миг усети здрава длан около гърлото си и как я издърпват назад и видя Грант, който опря грубо пистолет в челюстта ѝ.
40
Амбър се преобрази, но Грант просто затегна хватката си. Кърсти избута Линда, която полетя право в Майло, и дръпна силно Кели към себе си. Родителите ѝ също бяха там и тъкмо скачаха от минивана. Рони се хвърли върху Бети, но тя нанесе удар първа, с който го завъртя във въздуха и запрати върху Остин, който тъкмо беше побягнал. Две се втурна към Бил, но той го изрита настрана, а кучето изскимтя и се претърколи насред пръстта.
Майло беше извадил пистолета си и го държеше с две ръце пред себе си, но врагът го превъзхождаше по численост: бяха четирима с оръжия срещу един.
— Ще ти откъсна врата, ако се съпротивляваш — прошепна Грант в ухото на Амбър.
— Свали оръжието, господин Себастиан — изрече Бил. — И един от нас да застреляш, останалите трима ще убият приятелчетата ти. Включително и дъщеря ми, разбира се.
— Пуснете ги — отвърна Майло, без да сваля пистолета си.
— Това и ще направим — увери го Бил, — щом получим това, за което сме дошли.
— Ей, човече — обади се Уорик, задавайки се от шофьорското място с вдигнати нагоре ръце. — Какво става тука? Какво, по дяволите, човече? Качих ви на добра воля. Какво правите сега?!
— Това са родителите на Амбър — изрече Рони през зъби.
Кърсти се ухили снизходително на Уорик, оголвайки зъби.
— Малко си глупав, знаеш ли?
Уорик я зяпна, след което отмести поглед към останалите в опит да си даде сметка за вредата, която току-що беше нанесъл.
— Мамка му — изрече той накрая.
— Не винете идиота — обади се Бил. — Можем да бъдем много убедителни, когато поискаме. Той просто предложи да качи неколцина пришълци, попаднали съвсем случайно насред цялата лудница в този град. Той ни спаси живота. Нали така, Уорик?