— Не искам да говоря с вас — изрече Уорик и коленичи да прегърне защитнически Две.
Бил се засмя и извърна поглед към Майло и останалите.
— Дайте ни ключа. Само за него сме тук. Дори не се интересуваме вече от Амбър. Вече не означаваш нищо за нас, миличка. Просто ни дай ключа и ще ви оставим да си вършите там каквото си вършехте.
— Вече не е в нас — отвърна Амбър.
— Чувствам се длъжна да ви предупредя — обади се Кърсти, като изви ръката на Кели толкова силно, че тя проплака от болка, — че не му е времето да изпробвате търпението ни.
Бети се усмихна.
— Както може би сами виждате, в момента нещата сред нас са малко напрегнати. А знаехте ли, че Хрътките са проникнали през онази удобна невидима стена, която ги държеше вън от града? Знаели сте? О, интересно. Да не би да… да се натъкваме на развитието на някакъв план тук? Бил, скъпи, опасявам се, че непреднамерено се превърнахме в прът, пъхнат в колелата, задвижващи тукашната схема.
— Колко жалко наистина — отвърна Бил.
— Много — продължи Бети. — Е, имайки вече всичко това предвид, съм сигурна, че ще разберете и нас, като ви молим просто да прескочим момента, в който отричате, че ключът е във вас и просто пристъпим към онзи, в който ни го давате. Ако можем да направим така, ще е чудно. В противен случай ще започнем да избиваме приятелчетата ви. Поне веднъж изглежда май си имате доста.
— Нищо не печелиш, като нараняваш някого от нас.
— Ще започнем с онези, които няма да ти липсват много — подхвърли Бил. — На този старец така или иначе не му остава много време.
— Аз не съм с тях — побърза да отвърне Йеспер. — Мога да ви помогна. Мога да…
Бил застреля Йеспер между очите.
Линда изпищя, а Рони изруга, докато тялото на Йеспер се отпускаше назад и свличаше на земята.
А Амбър, загледана в трупа, от който в пръстта се разливаше едра локва кръв, почувства как я обзема интересно чувство на съжаление, че не тя беше тази, която да го убие.
След това Бил насочи оръжието си към лицето на Рони.
— А сега този ли? Не изглеждахте много натъжени от смъртта на предишния. Дали пък ако гръмна този, ще предизвикам по-силна реакция у вас?
— А може би подходът ни е грешен — заяви Бети. — Може би трябваше да започнем с най-младия — тя притисна пистолета си в главата на Остин. — А сега — продължи тя с радостен тон, — ще ни дадете ли, моля, ключа?
— Не е у нас — обади се Рони. — Откраднаха го.
Амбър кимна.
— Откраднаха го от колата, Бети, кълна се в Бог.
— Не ви лъжем — каза Линда.
— Тогава у кого е сега? — попита Кърсти.
— Не знаем — отвърна Амбър. — Беше някакво хлапе. Не е знаел какво взима, просто го открадна.
Бети поклати глава.
— Колко неприятно. Наистина неприятно — тя задържа Остин на ръка разстояние от себе си, а пръстът ѝ започна да се затяга около спусъка.
— Знам! — извика Остин. — Знам кой е бил!
Бети повдигна вежда.
— Така ли било?
— Да! Момчето с родилния белег! Знам името му! Знам къде живее!
Бети свали оръжието и се наведе към него с усмивка.
— А можеш ли да ни заведеш там, млади момко?
Остин кимна.
— Как се казваш?
— Остин.
— Приятно ми е, Остин, аз съм Бети. Това е съпругът ми Бил, а другите двама са наши приятели. Ще ни помогнеш ли да вземем ключа? Обещавам ти да не те убиваме, ако ни помогнеш. Заклевам ти се.
Остин кимна отново.
— Я гледай ти — каза Бил. — Веднъж да намерим мирно решение, като не броим стареца, нали. А сега ще вземем Остин и ще вземем минивана, за да си върнем този прекрасен ключ, за който слушаме толкова много. И никой от вас не ще ни проследи, защото всичко е пресметнато точно във времето, а ако полицията в този град е дори наполовина така дейна, колкото чухме да разправят…
Разнесе се шум от коли, които се приближаваха с висока скорост. Светлина на фарове.
— Някой явно им е подшушнал вече — заяви Бети с усмивка. — Време е вече да ви оставяме.
И четиримата заотстъпваха назад към минивана. Грант продължи да държи Амбър, използвайки я като щит срещу Майло, ако му хрумнеше да стреля, но сега между двама им се беше отворило разстояние, което ѝ даваше възможност да се движи. Прекалената му самоувереност го беше подвела да остане открит. Уязвим. Ако Амбър не действаше сега, всичко щеше да бъде изгубено. Тя пусна дългите си нокти и замахна.
Тъй като той не беше видял движението на ръката ѝ, черните му люспи нямаха достатъчно време да се оформят и да го защитят и тя разкъса гърлото му се лекотата, с която би му зашлевила шамар.
Той я пусна и изтърва оръжието си, като залитна с ръце, притиснати в гръкляна си, и широко отворени очи, докато кръвта му бликаше. Кърсти изпищя, а Амбър побърза да хвърли пистолета на Грант към Майло, който го улови с лявата си ръка, докато вече стреляше със своето оръжие в дясната.