Бети издърпа Остин в минивана, а Бил скочи зад волана, но в следващия миг срещу тях се зададоха с бясна скорост полицейски патрулки, а нощта се изпълни с крясъци, изстрели и сирени. Патрулките набиха рязко спирачки, а колелата им поднесоха в пръстта, докато миниванът палеше и въртеше гуми. Остин крещеше за помощ, но всичко наоколо беше страшна бъркотия. Амбър се препъна в крака на Грант и едва не падна. Долавяше само откъслечни картини: как Майло си разменя изстрели с Новак и подчинените му; как Бети се е навела през прозореца на минивана и стреля по ченгетата, а колата поднася; как Кели скача в Чарджъра, а Уорик грабва Две в обятията си и се затичва към дърветата; как Ортман се нахвърля върху Рони, а той го посреща с юмрук и поваля на земята, но той се изправя отново като ухилен демон; как след това Линда хваща Рони за ръката и го издърпва и двамата също побягват към дърветата; как Майло се хвърля в пръстта зад Чарджъра и Кърсти се насочва право към нея.
Амбър изви гръб назад. Ноктите на Кърсти минаха на сантиметър от нея, но тя продължи да атакува. Вдигна Амбър във въздуха, като не спираше да крещи в лицето ѝ през цялото време. Амбър се извъртя и я избута от себе си, но бързо се изправи на крака, когато Новак започна да стреля и по нея. Побягна. Уорик и останалите бяха избягали сред дърветата, като се бяха насочили надолу към града. Тя също изтича в гората, но тръгна да се изкачва нагоре, сред хълмовете. В клоните точно покрай ушите ѝ попадаха куршуми. Хвърли поглед назад и видя как Майло е зад волана на Чарджъра и отпрашва с пълна газ, а ченгетата скачат в патрулните си коли, за да го подгонят.
Видя и как Кърсти се задава отдолу по хълма към нея.
Амбър продължи да тича, като се пресягаше към дърветата, за да се издърпа по-лесно нагоре. Почти беше стигнала върха на хълма, когато ноктите на Кърсти одраха десния ѝ крак отзад, врязвайки се в незащитено месо и тя изпищя от болка и се извъртя, но Кърсти вече беше върху нея. Амбър успя да пъхне здравия си крак точно между гърдите ѝ и да настани стъпалото си там, като я хвана за китките.
Изражението на Кърсти беше пропито с истинска омраза.
— Ще те убия, кучко, ще разкъсам…
Амбър изпъна рязко крак, като успя и да огледа добре изненаданата физиономия на Кърсти, преди тя да полети назад. Кърсти продължи да пада като че ли цяла вечност по склона, който сякаш се разгръщаше под нея, отказал да спре полета ѝ надолу. Най-сетне край на свободното ѝ падане сложи едно дърво. Удари се тежко в него, завъртя се покрай стеблото, падна, претъркулвайки се на земята под него, и изчезна от погледа на Амбър.
Амбър свали якето си, нави го и го завърза здраво около крака си. Изправи се, задържайки се за едно дърво, и продължи да се изкачва.
Достигна до някакъв равен път, който ѝ беше познат, и вече можеше да се движи по-бързо. Затича се, доколкото раненият крак ѝ позволяваше, стигна до завой на пътя, след който отново се гмурна сред дърветата и започна отново да се изкачва.
— Кучка!
Амбър се извърна, залегна ниско и се скри зад едно дърво. Виждаше Кърсти на същия път, където самата тя беше излязла преди малко.
— Ще те намеря! — крещеше тя. — Ще те намеря и ще те убия, кучко малка! Ще ти разкъсам гърлото! Ще те унищожа!
Кърсти пищеше и виеше от мъка, след което се свлече на колене и зарови глава в дланите си, хлипайки. Амбър си даваше сметка, че ако сега се преобрази в човек, най-вероятно наистина ще я съжали. Спомените ѝ за тази жена от детството ѝ бяха предимно хубави. Създаваше впечатлението на винаги щастлива и обаятелна. А Грант, мъжът, чиято кръв все още личеше по дясната ръка на Амбър, ѝ беше като роден чичо, докато израстваше. Единствено с него, сред всички останали, тя можеше да се шегува свободно. А тя го беше убила — беше разкъсала гръкляна му в мига, в който ѝ се удаде възможността.
Ако сега Амбър се преобразеше в човек, всичко това щеше да се забие като нож в сърцето ѝ.
Затова и не се преобрази.
Кърсти се изправи. Вървеше нестабилно, бършейки усилено сълзите от очите си. След това обаче се обърна и се върна откъдето беше дошла, като се изгуби сред дърветата.
Амбър затършува из джобовете си за телефона си, но не можа да го намери. Вероятно беше останал някъде долу, потънал в мрака сред дърветата. Нищо необичайно. Започна отново да се изкачва. Напредваше бавно. Болката в крака ѝ отшумяваше. Когато достигна върха на хълма, дори вече не куцаше. Развърза якето си от него, позабърса кръвта и си го облече отново. Тук горе беше студено. Спомни си за горещината във Флорида, за задушаващото ѝ присъствие навсякъде и се усмихна. Студът ѝ допадаше.