След това заспа, без да сънува, а когато отвори отново очи, Чарджърът намаляваше скорост и пред тях премигваха лениво светлини.
Тя се поизправи в седалката си, а одеялото остана да покрива ръцете ѝ.
— Ченгета?
— Щатска полиция — отвърна Майло. Беше блед, с изопнато лице.
Вече се намираха в Аляска, което означаваше, че е шофирал прекалено дълго. Чарджърът беше започнал да му нашепва.
Амбър огледа полицейския служител с характерното сако и широкопола шапка, вдигнал една ръка. Чарджърът спря пред него и Майло свали стъклото на прозореца си.
— Привет, приятели — поздрави с усмивка полицаят, леко наведен. — Готино возило си имате. От мен да знаете, не се срещат такива мощни коли по пътищата тук. Какъв модел е, шейсет и девета?
— Седемдесета — отвърна Майло.
— 1970-а! — изрече изумено полицаят и подсвирна. — Да му се не види, поддържате я в отлично състояние.
— Благодаря — отвърна Майло.
— За нищо. — Той се наведе още и се усмихна на Амбър. — Привет, млада госпожице!
По брадичката му беше набола брада и ризата не му беше по мярка. Най-горното ѝ копче не можеше да се закопчее. По вратовръзката му имаше кръв.
Това беше достатъчно за Майло. Беше карал в продължение на девет или десет часа без почти никаква почивка и без абсолютно никакъв сън и това му стигаше да го предизвика. Преобрази се, поникнаха му рога и кожата му потъмня до най-мрачното, невъзможно черно, а когато изръмжа, от устата му се разпръсна същата червена искра, с каквато блестяха и очите му. Дръпна полицая за вратовръзката и натисна до долу газта. Чарджърът се изстреля напред и набра скорост, влачейки дерящия се полицай след себе си. Минаха покрай патрулната кола и Амбър съзря гол крак да стърчи в тревата зад нея.
Мъжът в униформата на полицай кълнеше с гъргорещи звуци, вкопчил се отстрани на Чарджъра, докато фучаха нагоре по хълма. Дясната му ръка изчезна за миг, след което се появи отново, стиснала пистолет, който бързо изпусна, когато се натъкнаха на неравност на пътя.
Стигнаха до върха на хълма и пътят се поизравни, а Майло освободи хватката си и инерцията издърпа назад мъжа от прозореца му. Наби спирачки, като че ли за да изпробва дали коланът на Амбър ще издържи, а като резултат само разтърси ръцете ѝ.
Изключи колата от скорост и слезе.
Амбър остана на място, а лекото ръмжене на Чарджъра помагаше да успокои лудо биещото ѝ сърце. Небето просветляваше. Студен и ободряващо свеж въздух нахлу в Чарджъра.
Последва остър писък на болка, който беше рязко заглушен. Тя завъртя огледалото за обратно виждане, за да наблюдава как Майло завлича тялото в храстите. Като приключи с това, си знаеше, че той ще се върне надолу по хълма, ще напъха тялото на истинския полицай в багажника на патрулката му и ще я паркира някъде далеч от хорските погледи.
След това тя щеше да настоява той да поспи. Вече бяха в Аляска с не повече от пет часа път пред тях, а Хрътките все още изоставаха с близо двайсет часа. За пръв път откакто започна всичко, Амбър си позволи да се запита дали пък това не е началото — моментът, в който всичко изведнъж тръгва на добре.
5
Отне им повече от очакваното да открият Дезълейшън Хил. Намериха града малко преди пладне. Това разтревожи Майло. Амбър прочете притеснението в лицето му, но не ѝ се налагаше да го разпитва за причината. Трябваше да се озоват по улиците на града, без дори да се замислят, такава беше силата на Демон шосето или Тъмната магистрала, или мрачните пътища, или както там решиш да наречеш този феномен на ужаса, който отвеждаше при ужасите. Подобни неща се преплитаха едно с друго. Съдбата повеждаше пътниците по мрачните пътища, упътвайки ги към хора или места, които са били докоснати по сходен начин от мрака. Затова и Майло и Амбър трябваше да се озоват по главната на града по силата на пълната случайност.
Вместо това обаче те направиха няколко погрешни завоя и подминаха отклонението, без дори да го забележат. Когато най-сетне намериха правилния път, той ги отведе по лъкатушещо шосе през хълмове със заснежени върхове, на което накрая се изпречи и стара табела с надпис:
Навлизате на територията на Дезълейшън Хил
Точно преди табелата тясна пътека отвеждаше надясно и тъкмо отвъд нея се виждаше главният път, който продължаваше направо за кратко, след което започваше да се вие и се загубваше зад гъст храсталак и високи дървета.
Майло отби Чарджъра встрани от пътя.
— Защо спираме? — попита Амбър. — Нали пристигнахме, най-сетне го намерихме. Какъв е проблемът?
— Не знаем какво ни очаква тук — отвърна Майло.