Настъпи внезапно затишие. Кели се присъедини към Майло на прозореца тъкмо когато Хрътката зави отстрани на склада. Всички се извърнаха в тази посока, ориентирайки се по шума, и презаредиха оръжията си.
— Уудбъри е все още отвън — каза Ортман.
— Не представлява интерес за Хрътката — заяви Кели, като пъхна в пистолета си последния си пълнител, който щракна на място тъкмо когато шумът от мотора утихна.
— Разпръснете се — прошепна Майло.
Докато останалите се придвижваха, за да покрият колкото се може повече от входовете, Кели се промъкна до стълбата към плевника и се покачи възможно най-тихо по нея. Стигна горе и изпълзя напред, след което продължи леко приклекнала. Дървото пукаше под тежестта ѝ.
Дупката в покрива беше достатъчно голяма, за да може да премине през нея. От нея се откриваше гледка към мрачното небе, осеяно с облаци. Тя скочи и се улови за една счупена греда, издърпа се нагоре и застана на едно коляно, докато се пресягаше към пролуката.
Лицето на Хрътката се появи точно пред нея.
Тя изпищя, политна назад и стреля на сляпо, при което не уцели нищо, а Хрътката се приземи точно пред нея, когато тя падна на задника си. Простреля го в рамото, след което се прицели към крака. Той се олюля и едва не падна. Кели стреля отново и отново, като гледаше да го извежда извън равновесие, да го кара да залита, след което се подготви за последния изстрел, с който да го избута вън от плевника, да го запрати право към земята долу, но пистолетът ѝ само изщрака на празно.
— Ох, по дяволите — изрече тя.
Хрътката се изправи с неизменното си спокойно изражение. Божичко, колко ненавиждаше това му спокойствие. Какво ли не би дала да види вместо това как по лицето му се изписва някаква омраза или дори някакво проклето раздразнение. Но уви. Получи в отговор само това спокойствие.
— Кели! — извика Майло и хвърли ловната пушка към нея.
Тя я улови и стреля, а Хрътката полетя назад и изчезна от погледа ѝ.
Ушите ѝ писнаха, но тя пропълзя до ръба тъкмо когато зазвучаха още изстрели. Хрътката беше отново на крака, но го засипваха куршуми. Залитна към стената, но там го чакаше Майло с гребло, което заби в ръката му и го прикова към стената.
Луси грабна второ гребло, а Ортман се погрижи да улови здраво другата ръка на Хрътката. Когато и тя беше изпъната към стената, тя го прониза със средния зъбец.
Докато останалите използваха момента да си поемат дъх, Кели слезе по стълбата. Хрътката не се съпротивляваше — стоеше си с разпънати ръце и ги гледаше.
— Е, как можем да го убием? — попита Ортман.
И двамата с Луси се бяха върнали в човешкия си облик, щом опасността беше отминала.
Всички извърнаха погледи към Майло, който на свой ред погледна Кели.
— Даваш ли си телефона назаем за малко?
Тя му го подаде, а той се замисли за миг, докато си спомни нечий номер. Въведе го и поднесе телефона до ухото си.
— Грегъри? Аз съм — каза той и замълча. — Че кой друг очакваш да ти се обади? Мда, впрочем имаш ли идея как се убива Адска хрътка? Имаме. — Замълча отново, заслушан в отговора от другата страна. — Прощавай, сам ли ще си говориш, или ще ми позволиш да допринеса с нещо за разговора ни? Най-близкият човек до експерт, с когото разполагаме, си ти, затова се допитвам до теб. Имаме си един тук. Да. Не се тревожи, няма да го пуснем да ходи никъде. Той е. Не, аз. Аз просто исках. Боже, имаш ли представа как се убиват, или не? — Майло се заслуша. — Мда — изрече той. — Звучи като добро нещо, с което да започнем. Ще ти кажа после как е минало.
Той затвори и метна телефона обратно на Кели.
— Е? — попита Луси. — Какво беше мнението на експерта?
— Мнението на експерта е, че е малко вероятно Хрътката да оцелее без глава.
Кели го изгледа намусено.
— И това ли е?
— Изглежда е това.
— Това и аз можех да ти го кажа.
— Всеки един от нас можеше да ти го каже — потвърди Ортман.
— Но вашето мнение нямаше да е достатъчно компетентно — отвърна Майло и пристъпи към Хрътката. — Чу ли? Ще ти отрежем главата. Как ти звучи?
Изражението на Хрътката остана непроменено.
— Боже, колко си скучен — измърмори Майло и протегна ръка. — Някой да ми подаде ловна пушка.
Кели подаде тази в нея и излезе навън. Уудбъри стенеше в праха на пътя. Изстрелът на пушката отекна в нощта, последван от още един. И още един. Три изстрела с пушка, нужни, за да заличиш напълно нечий череп. Поредния твърдоглавец.
Майло се появи от склада с полицаите.