— Ще хвърля поглед навън.
Хавиер кимна.
— Това е глупаво.
— Не мога просто да си седя тук.
— Ходи там тогава.
— Ще отворя вратата, Хавиер. Изгаси лампите.
Хавиер се намуси, но намери ключа за осветлението и ги потопи в мрак.
— Така да бъде — отвърна той. — Но ако тази ни убие…
Не можеше да измисли с какво да довърши изречението си.
Вергил завъртя бавно бравата. Вратата изскърца и изстена. Той продължи да върти, като очакваше демонът всеки момент да я изрита от другата страна и да го запрати главоломно надолу по стълбите. Само че ритник не последва, а вратата се отвори, без да срещне и счупи ничии кости.
Той надникна навън и махна на Хавиер да го последва. Двамата се вгледаха в жената демон, която сега се беше навела над трупа на другия демон, който лежеше на средата на пътя. Гледаха я как плаче, как тръсва назад глава и крещи към луната. След това се навеждаше отново към него.
— Божичко — прошепна Вергил.
Хавиер се намръщи.
— Какво прави?
— Мисля, че… че го изяжда.
— Боже мили!
Освен това и говореше нещо — на трупа. Чуваха я да приказва през хлипането си. Думите бяха хаотични и неясни, заради пълната ѝ уста, но звучеше като да му се извинява. Доста на място, определено.
— Ако постъпва така с приятелите си — обади се Хавиер — какво мислиш, че ще стори с нас?
— Няма да има шанса да се добере до нас — отвърна Вергил. — Ще ѝ избягаме. Ще изтичаме до колата, ще освободя спирачката и ще я изключа от скорост и ще се търкулнем надолу по хълма. Дори няма да разбере, че сме изчезнали оттук.
Хавиер кимна.
— Давай ти първи.
— Сигурен ли си? Не искаш да се пишеш доброволец?
— Глупавият план си е твой.
Вергил го изгледа гневно, но време за спорене нямаше. Жената гълташе доста бързо.
Той тръгна с колкото се можеше по-тихи стъпки. Докато прекосяваше пътя, се постара да остане възможно най-приведен, но гърбът му отново му играеше номера. За щастие, жената демон не извърна поглед към него.
Стигна до Сиената, извади внимателно ключовете от джоба си, без да ги трака един в друг, извърна се и даде знак. Хавиер кимна и затвори вратата на бункера след себе си. Но вместо да премине бързо приведен или да се промъкне тихо, дори без да се движи ни най-малко потайно, Хавиер пристъпваше бавно-бавно, крачка по крачка. Една по една.
И още една.
Вергил му махна да побърза, ругаейки го безмълвно, но Хавиер не си промени тактиката. Беше на близо шест крачки от колата и жената демон все още не го беше забелязала, но в този момент, след като откъсна поредното парче месо със зъби, тя се срина назад и се извърна с ридания от тялото. Стига само да вдигнеше глава, погледът ѝ щеше да попадне право върху Хавиер.
Сърцето на Вергил заби болезнено бързо в гърдите му. Хавиер спря на място и го зяпна, пребледнял. Вергил остана неподвижен, докато сърцето му спре да се опитва да изскочи от гръдния му кош, след което хвърли поглед към жената демон, която сега избърсваше очите си. След това тя погледна към бункера и изръмжа.
Вергил даде знак на Хавиер да залегне. Хавиер кимна и започна да се снижава бавно към земята.
Жената демон се изправи, като залитна леко, сякаш беше препила. Ако можеше да се опише като пияна обаче, то пиянството ѝ беше от агресивните. Тя изрева, а Хавиер потрепери, но по някакво чудо погледът ѝ така и не се отмести в негова посока.
Легнал плътно по корем, Хавиер протегна ръце. Вергил се пресегна и го хвана здраво и все така бавно го издърпа зад колата.
Оттам двамата наблюдаваха как жената демон отива до бункера и започва отново да блъска по вратата. Колкото и да не им се вярваше, блъскането отзвучаваше по-гръмко от преди малко. Беше по-силно. По-гневно. Вратата започна да трака.
Вергил отвори шофьорската врата и лампата над огледалото светна. Жената демон не забеляза. Качи се по най-бързия начин вътре, изгаси светлината и дръпна спирачката. Хавиер се качи от другата страна тъкмо когато Сиената започна да се търкаля надолу по хълма.
Дочуха вик зад тях. Беше ги видяла. Двамата затръшнаха здраво вратите си, докато Сиената набираше скорост, а Вергил загледа в огледалото за обратно виждане как жената демон тича с все сили към тях. Беше бърза. Беше невъобразимо бърза. Той натика ключа в ключалката и запали колата. Двигателят се събуди с рев и таблото светна, а Вергил натисна педала на газта до долу.
49
Мотелът „Доуал“ гореше.
Пламъците, които го обгръщаха, се издигаха към небето и завихряха снежинките във въздуха. Стоеше си, кацнал там на хълма, и гореше като фар на умопомрачението. В прозорците му се виждаше как танцува нечие отражение. Дали беше Кенет, или Белинда Доуал, Кели не можеше да определи с точност, а и Чарджърът се движеше прекалено бързо.