— Аз ще се заема — каза Парти животното. — Добре тогава, червенокоса лиз-близ, искаш подсказка ли? Да видим сега бива ли те по история. Ще те убием по същия начин, по който Хенри Осми е убил две от жените си.
— Обезглавяване! — извика победоносно Кели. — Обезглавяване! Отсякъл им е проклетите глави!
Тя се подготви да побегне между тях, но Дейв ѝ препречи пътя. Тя отстъпи назад.
— Нали обещахте! Обещахте, че ако позная, ще ме пуснете да си ходя!
— Ама ти не позна — каза Рики.
— Глупости! Хенри Осми е наредил да обезглавят Ан Болейн и Катрин Хауърд! Учила съм си шибаните уроци по история!
— Ти може би — каза Рики, — но не и Парти животното.
Парти животното беше объркан.
— Мислех, че си е обесил жените.
Кели пребледня.
— Не е честно. Той сбърка, не аз.
— Да, но ти не предвиди колко тъп е Парти животното. А дори само за това си заслужаваш да виснеш на бесилото. Хайде. Всичко сме подготвили.
Тя посегна към пистолета, но Парти животното стисна ръката ѝ и започна да я тегли към Рики и Дейв.
— Не биваше да ме наричаш Кевин — заяви той. — Може би щях да те пусна, стига да не ме беше нарекла Кевин.
— Не съм ти казвала Кевин — успя да изрече Кели. — Линда беше.
— И все пак.
Тя успя да плъзне ръката си до оръжието, когато завиха по главната, но щом видя огромната тълпа от демони, навъртащи се около площада, прецени да го остави в колана си. Ако стреляше сега, само щеше да си подпише по-скоростно смъртната присъда. Рики и Дейв избутаха останалите демони от пътя им, а Парти животното я завлече право към тълпата. Интересното беше, че нито един от останалите демони не погледна към нея.
— Хванали са един от тях — каза Парти животното и се извърна към Кели, ентусиазирано нахилен. Като че ли бяха първи приятели. — Хванали са един!
Той я пусна и се изгуби сред тълпата.
Кели опита да го последва. Не искаше и да си помисля какво можеше да стори тази сбирщина на Амбър, ако я заловят. Нямаше и най-малка представа какво щеше да прави, ако беше Амбър този един от тях, който са заловили — знаеше само, че ще действа, ако тя беше техния избор.
Тълпата беше като жив, дишащ организъм — създанията в нея се движеха и блъскаха едно в друго, а на всеки няколко секунди Кели получаваше по един-два удара с лакът, които я запращаха с трясък в твърдата кожа на някое друго от тях. И в това ревящо море от остри зъби, нокти, рога и криле дори вече не виждаше никъде Рики и Дейв.
Опита да се придвижи настрани, но тълпата прииждаше и тя изпищя, изтласкана най-отпред като изстискана от тубичка паста за зъби. И изведнъж вече виждаше за какво се бяха струпали така — бяха заловили един от Хрътките.
Демоните приклещиха Хрътката към площада със смях и подигравки точно където преди се разполагаше урната за гласове. Хрътката имаше по-гъста брада от останалите си спътници, а голите му мускулести ръце бяха покрити с татуировки. Дори и да се беше съпротивлявал преди, вече се беше отказал и сега просто лежеше на земята в спокойно очакване на съдбата си.
Крайната дума в решаването ѝ се падна на Парти животното, който дръпна кордата на електрическата резачка, прясно-прясно задигната от конкурентния магазин за техника на Оскар Морено. Острието се завъртя с рев и демоните се захилиха още по-гръмко. Настъпи отново разбутване и пренареждане на строя им, за да може Парти животното да застане отпред, пред лявата ръка на Хрътката. Нахилен до уши, той сниши резачката и острието ѝ се впи в бицепса на жертвата му.
Разплиска се кръв. Демоните нададоха вой. Хрътката не гъкна, докато му режеха ръката. Кели едва задържаше погледа си натам.
Парти животното вдигна резачката над главата си и с оплискано с кръв лице приветства овациите. Завъртя се в кръг с приповдигнати крясъци и ликуване досущ като Ледърфейс в края на „Тексаско клане“, като порязваше и достатъчно глупавите да застанат прекалено близо до него демони. След това пристъпи към другата ръка на Хрътката, а тълпата отново затаи дъх, приведена напред. Кели използва момента да застане на четири крака и започна да лази през гората от демонски ходила. На няколко пъти получи ритник или удар с коляно — веднъж дори толкова силно, че зрението ѝ се замъгли, но пък тогава гората се разреди и тя успя да се измъкне изпод нея.
Изправи се на треперещи крака и попипа кръста си в търсене на пистолета, но установи, че го е изгубила някъде в мелето. Можеше да пробва да се върне и да го потърси… да бе, майната му. Ускори крачка, за да се отдалечи от тълпата, връщайки се откъдето беше дошла, но дочу гласа на Рики и се извърна.