— Дами и господа!
Кели вдигна поглед. Рики се беше покатерил на върха на покритото със сняг скеле пред сградата на Общината и беше разперил ръце пред себе си, докато изчакваше оживлението да поутихне, досущ като диктатор, обръщащ се към масите.
Когато настъпи задоволителна тишина, той започна с речта си:
— Кой иска да види нещо готино? — извика той, а демоните закрещяха одобрително. — Не ви чувам: кой иска да види нещо готино?
Дотук Кели не беше впечатлена от ораторските способности на Рики.
— Скивайте сега тука! — изрева Рики, а след известно затишие зад него се появи Парти животното, повлякъл със себе си Хрътката.
Кръвта още шуртеше от оголеното месо, където преди се намираха ръцете му, но изглежда това изобщо не смущаваше Хрътката. Още няколко секунди изминаха, докато Рики надене и затегне примка около врата на жертвата им и демоните започнаха да скандират нетърпеливо.
Най-накрая, когато всичко беше готово, Рики се отдръпна настрана и с демонстративен жест подкани Хрътката да се хвърли от ръба на скелето. Вместо това обаче Хрътката пристъпи с леко побутване към Рики, при което той загуби равновесие, прекатури се назад и полетя с писък към улицата. Размазващият му край остана скрит от погледа на Кели заради тълпата, която само след миг вече избухваше в смях.
Когато се насмяха добре, те отново започнаха да скандират, а Парти животното им се ухили, подхвана здраво Хрътката и го избута.
Хрътката полетя надолу. На близо половината път въжето се опъна до краен предел, тялото му се изпъна като струна и главата му изскочи от раменете. Всичко се случи толкова бързо, без излишно суетене, че направо беше смешно. Тялото на Хрътката се плъзна от примката и се строполи на земята, последвано след малко и от главата му, която отскочи два пъти и се търкулна. Един от демоните се затича до нея и я изрита, като че ли се беше засилил да вкара гол на игрището.
Тълпата подивя и Кели използва момента да се изниже от главната.
Насочи се обратно към улица „Брайър“, но спря на място, щом дочу лай на куче. Две ли беше това? Приведена ниско и с възможно най-тихи стъпки, тя се придвижи от сянка на сянка, приближавайки се към източника на звука.
Скоро обаче изгуби дирята и спря на място, опита с всички сили да се съсредоточи, като се стараеше да игнорира смеха и писъците, носещи се от улиците наоколо. Кучешкият лай не се чу отново. Без значение дали наистина беше Две, или не. Тя тръгна отново, насочила се в посоката, откъдето горе-долу беше дошъл първоначално, а когато зави покрай един ъгъл, се натресе право в някакъв психопат с пистолет.
50
Остин знаеше, че е безсмислено да се опитва да им избяга. Дори в човешкия си вид Марко Маб и Джейми Хилок бяха по-едри, по-силни и по-бързи от него.
А когато бяха демони, дори не ставаше и дума за състезание.
Двамата си играеха с него, разиграваха го, подмятаха му трохички надежда, но в крайна сметка го настигнаха, избутаха на земята в снега и му се засмяха подигравателно.
— Навън след като е минал вечерният час! — изрева Маб.
— Непослушно момченце! — изгука злорадо Хилок, чиято коса беше станала още по-дълга сега като беше демон и почти покриваше изцяло учудващо грозното му лице, резултат от трансформацията. — Как ли ще му се иска на Бланкард да е бил тук в този миг! Никак не те харесва той, да знаеш, хлапе.
— Така си е — добави Маб.
За разлика от Хилок, Маб беше по-привлекателен като демон. Кожата му имаше тъмнозлатист цвят.
— Да го заведем при Кол — предложи Хилок. — Ще го убием пред него.
— Кол си е в паник стаята — напомни му Маб. — Можем да го заснемем на видео. Какво ще кажеш?
— Не, тъпако — отвърна Хилок, — не помниш ли правилата? Никакви видеа, никакви снимки. Не можем да разказваме на никого за тази нощ.
— Уф, вярно. Добре тогава, ще убием дребното лайно тук и ще се върнем обратно за Кънингъм и приятелчетата му. Ще им дадем да разберат.
Двамата се приближиха към него, а Остин се изправи на крака, задъхан, и вдигна пистолета си.
Хилок се изсмя.
— Леле-мале! Гледай ти!
— Това да не е заглушител? — попита Маб. — Гледай, има си и заглушител! Колко готино!
— Сега определено ще се върнем за Кънингъм. Ще вземем този, ще отидем право при него и ще го гръмнем между рогата. Никой, абсолютно никой не може да си позволява да ни причинява такова нещо. Никой.
Маб кимна.
— Ще видим кой ще се смее тогава. И кой ще е по-велик, след като приключим с тях. Отмъщението е сладко. Дай ни пистолета, слабоумнико.