Градът може би само изглеждаше като покварен, но жителите му просто изваждаха наяве истинската си същност.
Преминаваше с пикапа покрай пиршеството на демоните по улиците — биеха се, чукаха се, танцуваха и унищожаваха. Кръвожадни и незадоволими, разпалващи се в яда си от най-малкото. Видя през витрината как трима правят секс в един от магазините и изведнъж започват да спорят, а стъклото се чупи на парчета, когато политат през него, стиснали се за гърлата. Други демони, преминаващи покрай тях, се заливаха от смях.
Бяха като замаяни. Замаяни от злобна наслада и опиянени от притока на адреналин и ендорфини, освободени при отдаването им на най-низшите им инстинкти. Нито един от тях не се опитваше да се противопостави. И защо му беше? Всеки един от тях очакваше с нетърпение през цялата година тази една нощ. Страст, натрупвана в продължение на дванайсет месеца. Недоволство, стаявало се в продължение на дванайсет месеца, сега можеше да се излее във формата на яростен гняв. Стари сметки щяха да бъдат уредени. И нито една обида нямаше да остане без ответен отговор.
Амбър се замисли за миг за всички онези деца, всички тийнейджъри, заключени в звукоизолираните си паник стаи — родителите им не можеха да се доберат до тях, не можеха да ги разкъсат на парчета и да пируват с плътта им. Представи си ги как играят игри или гледат филми. Представи си как спят в безопасност на топло в тихите си и удобни, звукоизолирани пашкули, докато навън се вихреше адът на земята, гняв и мъст властваха по криволичещите улички на града им.
Двама демони в далечината пред нея се биеха ожесточено в снега. Тя разпозна по-дребния — беше възрастният рибар от „Бърза закуска при Дани“, който си беше поръчал сандвичите без коричките. Сега имаше рога и остри зъби, но беше повален от по-едрия, който започна да се хили и да го рита. Онзи обаче загуби равновесие и залитна на улицата, а Амбър го бутна, когато мина покрай тях с пикапа. След това в огледалото за странично виждане го видя как се върти и пада на земята. Тогава дребният демон-рибар се изправи и започна на свой ред да го рита, като не спираше да вие и да се смее.
Амбър ги подмина и остави зад себе си, като върна вниманието си върху пътя напред и наби рязко спирачки.
Един от Хрътките, възседнал мотоциклета си, стоеше по средата на кръстовището пред нея. Чакаше я.
Амбър не помръдваше, усещайки тресенето на пикапа от седалката под себе си, и едва осъзнаваше как по лицето ѝ се прокрадва усмивка.
Превключи на скорост и натисна до долу газта. Колата се изстреля напред и набра бързо, насочвайки се към моториста. Хрътката също потегли напред, за да я срещне. Прозвуча изстрел. Само че пикапът, в който беше Амбър, беше брониран, а куршумите не пробиват бронираните коли.
Обикновено.
Пикапът се удари в мотора и предният му капак се смачка, а Амбър полетя доста лошо от седалката си през предното стъкло и се приземи още по-лошо, като ожули гърдите, лицето, коленете и корема си на асфалта.
Остана да лежи на средата на пътя, като пъшкаше тихо, но не помръдваше.
Хрътката слезе от мотора си. Поне така дочу, не го видя. Единственото, което виждаше, бяха улицата напред, тротоара отстрани и автобусната спирка там с пейка и плакат на филм, който не се въртеше в кината още откакто беше избягала от Орландо. Слушаше как Хрътката се приближава. Застана над нея. Искаше да извърне глава, да го погледне, но тялото ѝ не ѝ се подчиняваше. Размърда пръстите на ръцете и краката си — все още се движеха. Това беше добре. Означаваше, че не е парализирана. Може би рогата ѝ я бяха спасили. Или пък люспите ѝ. Или физическата ѝ сила. Или пък силата, която си беше присвоила, когато изяде Бенджамин — вероятно тя беше свършила работата.
Но пък вече не я усещаше — тръпката. Енергията. Беше изчезнала. Беше използвала по-голямата част още тогава, за да се възстанови от огнестрелните рани, а сега и остатъка от нея. Глупачка. Защо не си беше сложила проклетия колан? Пълна глупачка.
Успя да завърти глава тъкмо когато Хрътката изтегляше назад крак, за да я ритне.
Ботушът му попадна в ребрата ѝ и я повдигна от земята като футболна топка. Тя полетя право в автобусната спирка насред дъжд от стъкло и разкъсан филмов плакат. Падна на земята и се претърколи, удари се в стената с длани и колене и остана на място, дишайки тежко. Чу се хрущене на стъпки върху стъклото и след малко Хрътката я повдигаше от земята за рогата ѝ. Тя се опита да замахне с нокти към гърлото му, но не успя да вдигне достатъчно високо ръката си и усети как ребрата ѝ се търкат едно в друго при усилието.