След малко пристъпи от другата страна на табелата и си върна човешкия вид. Намръщи се и закрачи обратно към колата, като отново се преобрази. Когато седна обратно зад волана, вече си беше върнал нормалния облик.
— Интересен е този град — заяви той.
— Мислиш ли, че онова, което е предпазвало Бъкстън от Сияйния демон, сега ни кара да се преобразяваме?
— Много е вероятно то да е причината, да. Много жалко, че пропусна да ни спомене за това, преди да отлети.
— Никак не ми харесва — заяви Амбър. — Това усещане… изобщо не ми харесва.
— Как са ти ръцете?
— Болят. И то доста.
— Ще отидем в онзи мотел, който намери на картата — каза Майло. — В стаята ще можеш да се преобразиш и като демон ще се излекуваш по-бързо. За не повече от ден-два.
Вероятно беше прав. Отокът вече беше спаднал и пръстите ѝ си възвръщаха нормалния цвят. Да бъдеш демон си имаше и своите преимущества.
— Съжалявам, че те нарекох задник — извини се тя.
— Няма проблеми. Извинявай, че ти се изрепчих.
— Явно и двамата ставаме по-груби, отколкото ни се иска, когато си пуснем рогцата.
Майло я изгледа.
— Май ще трябва да намеря друг израз за това — изрече тя.
— Най-вероятно — съгласи се той и потеглиха отново.
Градът влияеше и на Чарджъра — ръмженето му беше по-дълбоко и някак още по-заплашително от обикновено.
Амбър вече беше разглеждала картата онлайн десетки пъти и се опитваше да свърже обстановката наоколо с нея, докато се движеха. Минаха покрай автокъща за използвани автомобили (КОЛИТЕ НА ТОД — ПОЧТИ КАТО НОВИ! НАЙ-ИЗГОДНИ ЦЕНИ!), обрамчена с мрежеста ограда. Колите дремеха в редиците си като затворници, изкарани за физзарядка, спъвани във възможността си да блеснат от обстоятелства, независещи от тях.
Отвъд автокъщата се разполагаше бензиностанция в пълен комплект с малък супермаркет, а след нея вече се намираха в града. Главната улица беше най-широката и дълга там, а по нея се разполагаха църква и солидно количество магазини. Магазинът за електротехника „Хил Хардуер“ се намираше до обществената пералня „При Луси“, която беше на отсрещната страна на кабинета на доктор Мейнард, който на свой ред се нареждаше до аптеката „Рейнхолд“. Дискаунтърът „Морага“ беше масивната сграда в източната част на площада, който пък беше популярно място за срещи, разположено на леко възвишение в идеалния център на главната, покрай което се виеше пътят. В западната част се издигаше сградата на Общината на Дезълейшън Хил, чиито единайсет стъпала отвеждаха до входа с едри колони от двете му страни. Гледката към нея се загрозяваше единствено от металното скеле, простиращо се по цялото ѝ продължение от основи до покрив, придаващо ѝ вид на скелет на бивша сграда, оставена на произвола на съдбата. На самия площад нямаше нищо друго, освен стара дървена пощенска кутия, поставена на дървен стълб, забит в бетонните плочи.
Чарджърът събра няколко любопитни погледа. Амбър вече беше свикнала, колата действително беше впечатляваща. Но днес като че ли оказаното им внимание беше по-различно. Не непременно враждебно, но някак… предпазливо.
Майло зави покрай главната и бар на име „При Сали“ и продължи да кара през жилищната част. Самият град се простираше чак нагоре до хълмовете насред дърветата и снега, но те поеха по тясна асфалтирана уличка без маркировка, която ги отведе до висока сграда — изглеждаше като че ли трябваше да се намира някъде нависоко в планината. Мотелът „Доуал“ беше единственото място за отсядане в околността, ако не брояха няколко опции за нощувка със закуска, а и на табелата му пишеше, че имат свободни стаи.
Паркираха пред него и слязоха от колата. Беше началото на май и небето беше учудващо ясно и синьо, но дъхът на Амбър се белееше във въздуха. Съмняваше се вън да е повече от четири градуса. На главната нямаше следи от сняг, но тук, малко във височината, все още се виждаше дебела покривка встрани от пътя.
Жегата бе донесла на Амбър само страдание в досегашния ѝ живот, та тя не мислеше да се оплаква от студа. Температурата навън обаче караше ръцете ѝ да пулсират с подновена сила и тя побърза да влезе в мотела, докато Майло вземаше чантите им.
Вътре беше по-топло. Дървеният паркет на пода пукаше под тежестта ѝ. Над рецепцията беше окачена глава на лос, а внушителните му рога се виеха почти до тавана. От стаичката отзад се появи мъж. Изглеждаше млад, към трийсетте, но разделените му на път коси бяха посивели, а движенията му бяха така вдървени, като че ли създалото се изведнъж течение ще прекърши здравето му на две.
Погледна ги с объркано изражение. Амбър се усмихна и поведе Майло, за да отидат заедно до рецепцията. Според дребния бадж на мъжа името му беше Кенет.