— Не би ти се искало да го направиш, Бренда.
— О, и още как — отвърна Бренда. — На всички ни се иска. Ти не си местна и трябва да умреш. Така сме запазили в тайна Адската си нощ в продължение на поколения — усмивката ѝ се разтегли още повече. — Смърт за външните хора.
Бренда ѝ се нахвърли, а Амбър замахна с нокти. Очакваше защитните люспи на Бренда да изскочат, но такива не се и появиха, а Бренда изпищя и залитна, стиснала ранената си ръка с другата, като през пръстите ѝ се стичаше кръв.
Внезапен прилив на гняв обзе Амбър и тя стовари крак върху коляното на Бренда, пречупвайки го настрана. Тази смешна жена си мислеше, че може да я заплашва, нея? Амбър? След всичко, през което беше преминала.
Тя я удари с опакото на ръката си и Бренда се извъртя, сви на топка и претърколи, след което започна да пищи вече с цяло гърло, като че ли най-сетне беше осъзнала с кого си има работа.
— Аз не съм като вас — изръмжа Амбър. — На вас това ви се случва веднъж в годината, докато аз мога да приема този вид когато си поискам.
Бренда не беше в състояние да отговори — просто продължаваше да пищи: писък, който преминаваше в рев — писклив рев на болка и самосъжаление, от който ушите на Амбър се проглушиха, а изгарящият я отвътре гняв се разпалваше още повече.
Амбър изби настрани ръцете на Бренда, наведе се над нея и започна да я налага.
— Престани — нареди тя, — стига вече. Престани да пищиш така.
Кръвта на Бренда се размаза по люспите, оформили се около кокалчетата на Амбър. Пискливият ѝ рев секна след близо десет секунди, но Амбър продължи да я налага, докато се увери, че е млъкнала.
Когато приключи, Амбър се изправи, загърбила болката от счупените си ребра и присвивайки устни, отвратена от жалката пихтия, която остана да лежи безмълвно в краката ѝ.
— Нашата малка гордост и нашето щастие! — обади се баща ѝ зад гърба ѝ. — Какво ще кажеш, дали пък не я отгледахме така добре, съпруго моя?
Амбър се извърна спокойно, вперила поглед в приближаващите към нея нейни родители.
— Определено много добре, съпруже мой — отвърна Бети с усмивка. — И си мисля, че тази внезапна безпощадност я е наследила от моя род.
— Нищо подобно — заяви Бил. — Този поглед в очите ѝ го е взела изцяло от мен.
52
Шайка проклети серийни убийци.
Просто едни смъртни серийни убийци. Без никакви сключени сделки, без никакви получени вследствие на тях сили. Съвсем обикновени психопати, които въпреки всичко бяха успели да заловят цялата групичка на Кели.
Пълна срамота — това си беше.
— Не е ли супер? — каза единият, когото наричаха Сам, загледан през прозореца на офиса на „Хроника“ в покритите със сняг улици на Дезълейшън Хил. — Не е ли просто страхотно?
Въжетата се впиваха в китките на Кели, а челюстта я болеше от удара, който Сам ѝ беше нанесъл преди малко, та никак не споделяше неговия ентусиазъм. Дружките му серийни убийци обаче с удоволствие подеха разговора.
— Гледай ги само тези отвън — обади се Гулдер. — Виждате ли им зъбите? А ноктите? Демони, човече. Това там можеше да сме ние. Само да свърши тази нощ и това там ще сме ние.
Да, добре — имаха оръжия и Кели и останалите се бяха натъкнали на тях съвсем случайно, а не защото ги бяха подмамили с някакъв изобретателен капан, но не в това беше проблемът. Проблемът беше, че по ръцете на Кели бяха изрисувани облиците на всякакви врагове със свръхестествени сили, а сега изглежда щеше да умре от ръката на някой от тези четирима пълни аматьори.
— Не мога да чакам — заяви Демер, или поне Кели така беше чула, че се казва.
Той беше най-високият от четиримата и най-кльощавият. Сам беше с най-ужасната прическа от тях, а Гулдер беше най-едрият.
— Така съм надъхан за това. Дали съм готов? Роден съм готов, човече! — продължи той и се засмя с един странен писклив хилеж, който изглеждаше реален, но звучеше като престорен.
Линда беше до нея — очите ѝ бяха затворени, а дишането ѝ беше забавено, но стабилно. Ръцете ѝ бяха вързани и това засилваше клаустрофобията ѝ, но се справяше някак. Засега.
— Вдигате купон още преди да сме свършили работата — обади се Боушър намръщено.
Боушър беше най-възрастният и най-сериозният от всички, а определено и с най-грозната намръщена физиономия.
— Но вече държим в плен приятелите на момичето демон! — отбеляза Сам. — Сияйния демон ще ни награди с всичко, за което сме мечтали! В кърпа ни е вързано, човече!