Выбрать главу

— В кърпа, ама друг път! — отвърна Боушър. — Преди да започнете с плановете за след това, какво ще кажете да помислим дали момичето изобщо ще иска да се предаде в името на благополучието на тези добри хора? Какво ще кажете за този незначителен план?

Останалите се спогледаха окопитени.

— Предполагам, би било добре — отвърна Демер.

— Предполагаш ли? — обади се Боушър. — Това ли каза, мижитурко такава? Че предполагаш??

Демер отвърна оклюмал:

— Ами, нали знаеш, то е такова, такова. Това е такова.

Боушър сви ръце на фуния до ухото си.

— Какво такова? Какво? Говори по-високо, задник такъв!

— Това е добър план — отвърна тихичко Демер. — Това трябва да направим.

— И още как! — отвърна рязко Боушър, след което се обърна към Кели и останалите. — Все някой от вас ѝ има номера, нали така?

Кели не отговори и приятелите ѝ също замълчаха.

Боушър въздъхна.

— Ще започнем да ви убиваме един по един. Ако не ни сътрудничите, ще започнем да ви убиваме. Ще го подкараме най-лесната — ще започнем с кучето.

Завързаният до Уорик Две изръмжа.

— Да не сте посмели да го доближите! — изрече Уорик.

— А след това ще убием теб — добави Боушър. — Ще те последва мацката с циците. А след това красавецът тук. Червенокоске, теб те заловихме последна, така че ще си последната под ножа. Да видим дали ще издържиш толкова дълго.

— Нямаме номера ѝ — обади се Рони. — Дори не я познаваме толкова добре.

— Лъжеш — заяви Сам. — Да не мислиш, че сте ни попаднали случайно? Рони, нали? Наблюдавах ви. Доста сте си гъсти с момичето демон. — Той хвърли поглед към Кели. — Особено тази тук.

Боушър кимна.

— И аз така подочух, дам. Сам е нашият личен воайор, разбирате ли, и ни докладва за доста разгорещени лесбийски любовни сценки, които е видял през прозореца, о дам. А и аз самият подкрепям това нещо с две ръце, между другото. Живей за мига, това ми е девизът в живота. Ами ти, Сам, одобряваш ли гейовете?

— Разбира се — отвърна Сам. — Все пак съм от Ню Йорк.

— Не знам това какво общо има, но добре, приема се. Ами ти, Демер? Демер? Уф, да му се не види, стига си се цупил и отговори на проклетия ми въпрос. Имаш ли нещо против хомосексуалните?

— Не — измърмори Демер.

— Е, благодаря, че сподели. Виждаш ли, червенокоске? Тук сме трима либерални индивиди. Гулдер обаче никак не е така възприемчив към различните, както нас. Гулдер, какво мислиш за хомосексуалността?

— Страшно гнусна — отвърна Гулдер. — Ама лесбийките не са чак толкова зле.

— Чуваш ли? — подхвърли Боушър. — Дори Гулдер, макар и отгледан от най-върлите проповедници на Библията сред този велик наш народ, също е „за“, щом става дума за лесбийки. Смея да твърдя, имате неговата благословия. Но ще трябва да се запиташ нещо, червенокоске: как биха се отразили мръсните ти фантазийки на шансовете за живот на теб и твоите приятели? Заслужава ли си да умреш за нея? Заслужава ли си да гледаш как приятелите ти и кучето ви умират бавно и мъчително заради нея?

— Тя не носи телефон — заяви Кели.

— Глупости.

— Наистина не носи. Прекалено лесни са за проследяване.

— Всяка тийнейджърка в тази шибана страна си има шибан телефон. Оттук насетне за всяка лъжа, която изречеш, ще има куршум.

Той кимна на Сам, който насочи пистолета си към Две.

— Да не сте посмели да нараните кучето ми! — извика Уорик.

Сам се прицели наново, като притисна пистолета в главата на Уорик.

— Ти ли искаш да си първи? За мен не е проблем.

— Уорик… — обади се Рони.

— Не заплашвайте кучето ми — изрече Уорик през зъби.

Боушър изчака няколко секунди. В крайна сметка, след като не стреляха по никого, той кимна:

— Е, добре, да се върнем на темата. Та, искам само истината оттук насетне, ясно ли е?

Кели го гледаше кръвнишки.

— Има ли телефон момичето демон? — попита Боушър.

— Да — отвърна Кели.

— И знаеш ли номера ѝ?

— Да.

— Много добре — изрече Боушър с усмивка.

В този момент се появи Демер, опря пистолета си в главата на Боушър и дръпна спусъка. Главата на Боушър се пръсна на парчета по начин, достатъчен да ти обърне червата в корема.

— Леле! — извика Сам.

Гулдер се появи.

— Какво направи, по дяволите?!

— Не трябваше да ми приказва онези работи — измърмори Демер.

— И затова реши да го застреляш? Да го застреляш?!

— Ядоса ме — оправда се Демер. — Отнесе се с неуважение към мен!

— Просто те будалкаше, човече! Само се шегуваше!