Демер поклати глава.
— Неуважението е непростимо.
— Демер, шантаво копеле такова, не можеш ей така да стреляш по хората само защото не те уважават, човече!
Демер присви очи, а Гулдер вдигна защитнически ръце и отстъпи крачка назад.
— Ей, не се бъркай сега, не показвам неуважение към теб. Аз лично те уважавам страшно много. И не те нарекох шантаво копеле, за да те обидя или да ти се подигравам. Казах го от умиление. А колкото до случилото се — та ти застреля Боушър заради думи, които му се изплъзнаха от устата в един проклет миг, в който се беше разпалил.
— Трябва да се научиш да си контролираш нервите — отбеляза Сам.
— Точно — съгласи се Гулдер, — да си контролираш нервите. Точно за това става дума. И не го приемай погрешно — разбирам те напълно. И аз съм сериен убиец, също като теб. Всеки си има някакви проблеми. Но тази нощ е много специална — нощ, в която всичките ни мечти могат да се сбъднат. А когато се събрахме тук, се споразумяхме, че ще се сработим. Четиримата. Четирима серийни убийци, обединили сили в името на една обща цел. Нещо нечувано досега, приятелю мой. Разчупваме статуквото. Затова и не можеш — и го казвам с цялото си уважение, не можеш ей така да застреляш човек от екипа си в проклетата глава.
— Не трябваше да ги приказва онези работи — измърмори отново Демер.
— Разбирам.
— Бях си в отлично настроение.
— Знам, човече. А той те разстрои. Развали ти доброто настроение. Само че сега тримата можем да продължим напред само ако си имаме доверие един на друг. Ти имаш ли ни доверие, Демер?
— Предполагам.
— И ние искаме да ти се доверим. Честна дума.
— Можете да ми вярвате.
— Ама ти току-що уби Боушър, човече. Застреля го. А той беше един от нас.
— Аз просто, се обърках — отвърна Демер. — Падна ми пердето.
— Ей, братле, знам как е. Когато му падне пердето на човек, не може да мисли трезво, нали? Не може да бъде обвиняван за действията си.
— И той не спираше да ме човърка — продължи Демер, — да ме ръчка. Не бива, не бива да ръчкаш мечката.
— Така си е — съгласи се Гулдер. — Ти си мечката, която той не биваше да ръчка.
— Съжалявам, че го убих.
— Голяма работа. Минало-заминало, нали така? Само че ще имаме нужда да ни обещаеш, че няма да се обърнеш срещу нас и да ни убиеш заради някаква глупост, която изречем.
— Обещавам.
— Нали? Сам, така окей ли си и ти?
— Добре — отвърна Сам. — Както и да е.
— И аз съм окей. Демер, заедно сме в това докрай, нали? Заедно, докато всичките ни мечти се сбъднат.
Демер кимна, а ъгълчетата на устните му се разтеглиха в несигурна усмивка.
— Добър човек си ти — каза му Гулдер, като взе пистолета от ръката му. — Взимам го само като предпазна мярка. Не искаме отново да се разпалиш, нали така? Шибана откачалке.
— Ей! — обади се Демер, а Гулдер го простреля в гърдите.
Сам изпищя и подскочи назад на един крак, когато Демер се стовари мъртъв на земята.
Гулдер се извърна рязко.
— Нали разбираш защо ми се наложи да го направя?
— Ама ти го уби!
— Налагаше се.
— Тогава какво беше всичко онова, дето разправяше, че трябва да си имаме доверие? Накара го да ти се довери и го уби!
— Демер беше нестабилен, Сам. Божичко, замисли се — как можем да работим с човек, който може да ни гръмне във всеки един миг само защото сме казали нещо не на място? Ти вярваше ли му, че няма да ни убие?
— Не — отвърна Сам, — ама все пак… това не беше яко. Той беше един от нас. Четирима серийни убийци, обединили сили в името на една обща цел — сам го каза, човече. Това бяха думите ти, а после го забаламоса в едно лъжливо успокоение и…
— Ще те помоля да се кротнеш, Сам.
— Или какво? И мен ли ще убиеш?
Двамата се спогледаха втренчено.
Гулдер се засмя.
— Не, няма да те убия. Разбира се, че няма. Ти ще ме убиеш ли?
— Не, разбира се.
— Значи всичко е наред? Помежду ни?
— Всичко е наред.
— А колкото до Боушър и Демер, нямахме нужда от тях.
— Боушър само дрънкаше — съгласи се Сам. — А пък Демер беше пълно хахо. По-добре сме си без тях.
— Не бих се изразил по-точно — заяви Гулдер. — Нощта е все още наша.
— Точно така.
Гулдер се обърна към Кели.
— А сега кажете ни номера на момичето демон.
Сам притисна пистолета си в тила на Гулдер и дръпна спусъка.
Чу се само едно изщракване.
Гулдер се извърна бавно към него.
— Ти, задник такъв.
Сам пребледня като платно, завъртя се на пети и побягна, а Гулдер се прицели внимателно. Пръстът му се затегна около спусъка и изстрелът изсвистя, попадайки в кръста на Сам. Сам изсумтя, залитна, пресягайки се назад, като че ли се опитваше да се почеше, и падна на земята, където остана неподвижен.