— Ще те убия — каза Кърсти. — Ще ти разкъсам гърлото.
— Почакай малко сега, Кърсти — обади се Бил. — Искам да помислиш малко. Плановете ни в момента са малко неясни, нали така?
— Майната им на плановете ви!
— Трябва просто да говорим с Амбър. Само да поговорим. Необходима ни е, за да намерим решение на всичко това. Просто за миг още ни е нужна жива.
Кърсти ги изгледа невярващо, овладяла гнева си за момент.
— Та тя уби Грант — изрече тя, сякаш обясняваше на четиригодишни деца.
— Знаем — каза Бети. — Както знаем и че в момента искаме прекалено много от теб.
— Ще умре сега — заяви Кърсти и се извърна обратно към Амбър. — Ще умре точно сега.
Кърсти понечи да ѝ се нахвърли, но изведнъж зад нея застана някой, който я задържа в хватка, от която не можеше да се освободи. Беше Глен — ужасяващо бледият Глен, чието ужасяващо бледо лице Амбър успя да зърне само за миг, секунда преди той да впие зъби в шията на Кърсти.
Тя се вкамени и опита да изкрещи, но от гърлото ѝ не се процеди и звук, а по ключицата ѝ се стече струйка, докато Глен пиеше кръвта ѝ. Бил и Бети просто зяпаха недоумявайки, неспособни дори да помръднат за няколко секунди. В следващия миг Бил се хвърли напред, а Бети го последва, но Глен обгърна здраво Кърсти с ръце, извърна поглед, така че мъртвите му очи се спряха върху Амбър за момент, след което, отвеждайки Кърсти със себе си, се изпари в нощното небе.
54
Доста дълго никой не продума нищо.
— Ето ти сценка, която не се разиграва всеки ден — измърмори Бил.
Бети дръпна Амбър, вдигна я във въздуха и я захвърли в шперплата, сложен да предпази витрината на един офис. Тя се строполи на земята в него, изтърколи се и остана да лежи в тъмното — вече определено ѝ втръсваше постоянно да я разхвърлят насам-натам.
Бил и Бети пристъпиха след нея в офиса на туристическата агенция.
— Имаш си приятелче вампир, така ли? — попита Бети — Не е добра идея, човек не може да им има доверие.
— Както не мога да имам доверие и на вас ли? — изрече Амбър, докато се изправяше, а от косите ѝ се посипаха парченца стъкло.
— Не мисля да обсъждаме въпроса за доверието точно сега — заяви Бети, превърнала се в нищо повече от един силует на фона на уличното осветление. — Съществуват два ключа, които могат да ни отведат при Набериус. Единият е в шейпшифтъра — нека си остане при него. А малкото ти приятелче Остин духна нанякъде с другия. Къде може да е отишъл?
Амбър я погледна намусено.
— Използва ли го? Той използва ли ключа?
— Използва го — каза Бил. — Къде го е отвел?
Амбър се отпусна на едно от бюрата и поклати глава.
— Амбър, къде го е отвел?
Тя вдигна поглед.
— За да започне Адската нощ, имаше нужда Набериус да получи жертвоприношение.
— Е, и? — обади се Бети. — Това какво…? Уф.
— Тоест е мъртъв? — попита Бил. — Дребният нехранимайко се е самоубил, така ли? А какво е станало с ключа?
— Вероятно все още е там долу — отвърна Амбър. — Изглежда, че планът ви е обречен, Тате. Най-добре още сега да се залавяте отново с бягството си.
— Не говори на баща си с този тон — нареди Бети.
Амбър не се сдържа и се засмя.
— Е, изглежда ни остава само един начин да спасим положението — отбеляза Бил. — Трябва да я отведем при Астарот.
Бети го погледна.
— Мислиш ли, че някак ще разбере, че сме се опитали да го предадем?
— Опасявам се, че вече го знае, но пък ако му я поднесем на сребърен поднос, може и да си затвори очите за нашата… нетърпеливост.
— Винаги съм ви мразела, като правите така — обади се Амбър, а двамата я погледнаха в очакване на подробности. — Като говорите, сякаш не съм в стаята. Карахте ме да се чувствам невидима.
— Юношеството е труден период — отвърна незаинтересовано Бил.
Бети докосна съпруга си по ръката, той се обърна и всички впериха погледи в счупената витрина, отвъд която изникна и падна задъхан на колене демон с цвят на кожата като лунна светлина.
А зад него се появи Хрътка.
Бил и Бети залегнаха, а Амбър се скри зад бюрото. Тя изчака известно време така, след което надникна навън, където Хрътката — едър, брадат тип с татуировки по целите си разголени ръце, положи длан върху рамото на демона. Демонът изкрещя зловещо и цялото му тяло се сгърчи от болка. Ръката на Хрътката заискри, а демонът започна да цвърчи — надигна се дим от кожата, очите, устата му.
Като че ли изгаряше отвътре.
Писъкът секна. Демонът издиша тежко и падна мъртъв, а Хрътката извърна поглед право към витрината.