Бил скочи изведнъж и издърпа Амбър на крака.
— Хванахме я! — извика той — Хванахме я за вас! Изпълнихме заръката на Астарот!
Амбър опита да се отскубне, но тогава Бети я зашлеви през лицето и докато се осъзнае и мислите ѝ отново придобият свързаност, вече я завличаше вън на улицата.
Хрътката стоеше и чакаше, а когато застанаха достатъчно близо, се пресегна да я грабне — нея, но и Бил.
При докосването му Амбър се изпъна като струна толкова рязко, че едва сама не си прекърши врата. Започна да пищи и долови смътно и крясъците на Бил, пригласящи на нейните. Тялото ѝ изгаряше. Всеки един нерв в тялото ѝ като че ли пламтеше. Усети как вътрешностите ѝ започват да завират.
В следващия миг обаче всичко секна и Амбър се свлече задъхана на земята. От болката остана само един ярък спомен, а горещината утихна така бързо, както се беше и разляла по тялото ѝ. Бил беше все така до нея и тръскаше глава в опита си да се изправи и да помогне на съпругата си, която сега теглеше Хрътката надалеч от тях. Хрътката се извъртя, стисна Бети за гърлото и я тръшна на земята. Бил му се нахвърли обаче преди ръката му да заблести и двамата се сборичкаха.
Амбър се изправи с разкривена гримаса на лице. Загледа как родителите ѝ се бият с Хрътката, как замахват с нокти и юмруци и се изправят непохватно, когато ги поваляше. В следващия миг обаче Хрътката изведнъж се насочи към нея, а Амбър го изгледа с разширени от ужас очи, залягайки, за да избегне опита му да я хване, като замахна на свой ред с нокти към лицето му.
Слънчевите му очила паднаха и той изръмжа. Тя го разпозна — беше същият тип, който собственоръчно счупи врата си, за да я спипа в гората.
Той ѝ се нахвърли, но Бил го задържа, а Бети се сниши и разкъса капачката на коляното му с един бърз кървав замах. Хрътката се свлече на другото коляно, при което Бети задържа едната му ръка, а Бил се погрижи за другата, докато Амбър се приближи и тикна ръката си точно под брадата му, заравяйки нокти надълбоко в месото на гърлото му.
След което го разкъса.
Хрътката издаде гъргорещ звук и родителите ѝ освободиха хватките си. Той опита да притисне двете си ръце към гърлото, за да спре изтичащата кръв, но без особен ефект. Падна напред на четири крака, след което се свлече изцяло на земята, а Бил започна да мачка с крак главата му, докато не се разцепи и не стана на пихтия.
Шумът на мотор накара Амбър да се извърне рязко, когато светлината на единичен фар заля и трима им. Друга Хрътка. Божичко, още един.
Мотоциклетът спря и светлината угасна и Амбър можеше да различи фигурата на Хрътката, възседнал возилото си, наблюдавайки ги зорко.
Родителите ѝ побягнаха. Не казаха и думичка, дори не се опитаха да се измъкнат остроумно. Просто се извърнаха и си плюха на петите.
Амбър си позволи за миг да се полюбува на гледката на бягащите, за да спасят кожата си, свои родители, след което извърна поглед обратно към Хрътката и усети как се вледенява отвътре. Той слезе от мотора си и закрачи към нея.
Тя скочи към него и в този миг отекна изстрел. Амбър залитна, когато Хрътката се килна назад с дупка от куршум в главата. Тя се извърна в очакване да зърне Майло как пристъпва към тях.
Вместо това се приближи шериф Новак, а широката му демонска усмивка се разтегляше по цялото му лице. Той насочи пистолета си към нея.
— На колене. И с ръцете на тила.
— Сигурно се шегуваш?! — изрече тя. — Дори миг почивка ли не ми се полага? Една минутка, в която да не се появи някой друг, който иска да ме убие?
— Очевидно не — отвърна Новак.
Погледът на Амбър се плъзна към дулото на пистолета му и тя се подчини.
— Предполагам, че това всичко е твое дело — заяви той. — Да поставиш в опасност целия град, за да спасиш собствената си кожа?
Хрътката се размърда — дупката в главата му вече беше зараснала. Той се надигна, но Новак го гръмна отново, този път в слепоочието, и той се отпусна отново на земята.
— Самият Сияен демон можеше да се появи тук, а ние нямаше да можем да сторим нищо, за да го спрем — продължи Новак. — И за какво? За да си удължиш ти живота с още няколко седмици? Той все ще намери начин да те убие. Неизбежно е. Няма да можеш да бягаш вечно.
— Не ме е грижа за вечното — измърмори Амбър. — А просто за настоящия момент.
— Настоящия момент ли? В настоящия момент мисля да те убия. А щом и кметът, и ти сте мъртви, сигурно останалите Хрътки ще си тръгнат, макар че се съмнявам. Не и след това.
Новак прибра пистолета си в кобура, приклекна до Хрътката и го подхвана под брадичката. Ноктите му се издължиха и се забиха в месото и макар с известно усилие, шерифът откъсна главата на жертвата си, след което се изправи и я захвърли настрана.