— Но все пак си струва да пробвам, нали така? Това е моят град. И е мой дълг да го защитя.
И в този миг тя го чу — така познатия звук, и извърна поглед към улицата, докато в гърдите ѝ се надигаше надежда. Надежда, която нарастваше с приближаването на звука, докато Чарджърът не изрева, появявайки се на кръстовището.
Появи се за миг и отново изчезна.
Амбър оклюма, извръщайки се обратно към Новак.
— Колко жалко — изрече той. — Щях да се радвам да изпробваме кой ще е по-бързият.
— Щеше да е Майло при всички положения — отвърна Амбър. — Чел е каубойски книги.
Точно тогава със свистене покрай ъгъла долетя и черният метален звяр — Чарджърът с червените си фарове и двигател, задвижван от душите на мъртвите. Колата спря и двигателят замлъкна, а вратата изскърца по онзи чудесен начин, когато Майло се появи отвътре.
Той свали якето си, хвърли го на задната седалка и закрачи към тях.
Беше направо непривично да видят някого в човешкия му облик тази нощ, но ето че той стоеше пред тях — висок и някак ядосан, като че ли някой току-що беше сритал кучето му.
Новак също се преобрази в човешки вид, като че ли за да бъде справедливо, но запази зловещата усмивка на лицето си. Ръката му се плъзна към пистолета на колана.
— Господин Себастиан — обади се той, като зае по-широка позиция, — идвате точно навреме. Амбър тъкмо ми казваше, че обичате да четете уестърни. Не е най-емблематичното, но съм убеден, че ще оцените…
Амбър скочи и притисна с ръка кобура на Новак, който на мига се опита да извади оръжието си, но не успя навреме, а Майло вече беше стрелял два пъти в гърдите му. Новак падна на едно коляно, като едва си поемаше дъх.
Изкашля се. Разплиска се кръв. Брадичката му увисна към гърдите, но той успя да вдигне поглед към Майло, който вече беше пред него.
— Ти ме подмами.
Майло не му обърна никакво внимание, а вместо това изгледа Амбър въпросително:
— Добре ли си?
— Почти.
Новак се свлече по лице на земята до тях, а очите му останаха широко отворени, вперили поглед в небитието.
— Почти добре ще ни свърши работа засега — изрече Майло и се запъти към Чарджъра. — Да вървим.
55
В къщата на Вергил беше тъмно, но на него не му трябваха светнати лампи, за да вижда.
Съблече се по чорапи и долни гащи и отвори гардероба си. Дръпна закачалките с ризите и ежедневните си панталони на една страна, извади калъфа за дрехи, закачен на релсата, и го положи внимателно на леглото. Движенията му бяха отмерени и последователни, точно както в добрите стари времена, когато вадеше така калъфа преди да тръгне за снимачната площадка.
Костюмът, както беше казвал още от едно време на Джони Карсън, говореше за героя също толкова, колкото всяко едно проучване за него. Да закопчее копчетата, завърже вратовръзката и килне шапката си под точно определения ъгъл — всичко това беше част от маскирането на героя. С тази разлика, че при Маската костюмът вървеше и с действителна маска за лицето му.
Облече се. Първо сложи ризата. След това вратовръзката. Панталоните и обувките. Елечето. Ръкавелите.
Чак тогава се усети, че Хавиер седи на вратата.
— Какво правиш, по дяволите?
— Все още не е приключило — заяви Вергил, без да се обръща към него.
— Знам — отвърна Хавиер. — И пак повтарям: какво правиш, по дяволите?!
— Подготвям се.
— За какво? Специален юбилеен епизод ли?
— И ти го усещаш, нали? Дългия идва.
— Да не би изведнъж да придоби и гадателски способности?
— Уорик ми разказа за Демон шосето.
— Така ли? И къде води?
— Не, не е някакъв истински път. То просто свързва хората, местата.
— Боже, да не е някой от онези „пътища на съзнанието“, за които се тръбеше постоянно през шейсетте?
— Така е устроен светът — отвърна Вергил. — Или поне така го разбирам аз. Дали по силата на някакво съвпадение, на съдбата или на някаква божествена намеса, всички ние сме свързани. Само това, че си тук точно сега, те обвързва до края на живота ти със сили отвъд нашите разбирания.
— Като гледам тези дни, че и смартфоните са отвъд моето разбиране, не е кой знае колко трудно. А защо, по дяволите, си облякъл тези дрехи? Ако Дългия наистина се появи, ще оставим другите да се разправят с него, нали така? Вергил?
— Те са достатъчно заети.
— Вергил, нали осъзнаваш, че не си Маската?
Вергил облече сакото си.
— Все някой трябва да е.