— Ето за това говоря! — извика Хавиер, сръчквайки го с пръст. — Тъкмо някаква такава реплика произнасяше преди почивката от снимки! Да му се не види, та ти вече си старец. Разбираш ли? Можем да не спираме да си говорим как все още ставаме за нещо, как все още има нужда от нас — и знаеш ли какво? И за двете неща ще бъдем на сто процента прави. Само че вече сме стари. Телата ни са по-бавни, а съзнанията ни са задръстени с толкова много преживявания, че вече се пропукват и в тях се появяват течове. Особено в твоя мозък, Вергил, са се пръкнали някой доста сериозни течове.
— Той уби дете — заяви Вергил. — Дългия уби момче.
Хавиер кимна.
— Да, така е, уби един побойник. Чу какво каза Остин — хулиган. Бъдещ психопат.
— И все пак дете, Хавиер. В много други отношения просто едно дете. Всички останали — Рони, Кели, Линда и Уорик, Майло и Амбър, всички те са млади и силни и много пъти вече са се занимавали с подобни работи, но дори те не го предотвратиха, нали? Изплъзна им се и Дългия уби дете.
— Не е твоя отговорност.
— Видях как Оскар Морено убива съседа ми. И от една седмица знам истинската самоличност на Дългия. Ако отговорността не е моя, то на кого е?
— Аз, не знам, Вергил. Но не можеш да се захващаш с това. Той ще те убие.
— Ако ме убие, ще се погрижа да го взема със себе си.
— Не, няма да можеш. Той е чудовище. Ще те убие, без да му мигне окото. Няма да успееш и да го приближиш.
— Но ще се опитам — отвърна Вергил, докато сгъваше маската и я прибираше в джоба си. — Ще се опитам, и още как!
Хавиер поклати глава и се отдръпна, а Вергил взе шапката в ръце, но не си я нахлупи. Чувстваше се добре в тези дрехи. Може би му стягаха малко тук-там или стояха отпуснати на други места, но го караха да се чувства добре. Да чувства, че това е правилното.
Той прегледа цялата си колекция от реквизити и костюми от сериала, като сгъна много внимателно едно палто и го пъхна в чанта с принадлежности за пренощуване за една нощ. След това провери още веднъж прозорците и вратите, през което време се появи Линда да го търси.
— Изглеждаш страшно — изрече тя.
— Старая се.
Тя се усмихна.
— Майло се появи.
Той кимна.
— Ще му отворя.
Той остави чантата в кухнята и отиде в гаража, където изчака Чарджърът да паркира вътре и затвори вратата на гаража след него. Амбър слезе първа, а Вергил се отдръпна напълно неволно назад. За първи път се намираше толкова близо до нея, когато тя беше в демонския си вид, и изглеждаше доста застрашително. И въпреки всичко се радваше да я види.
— Вече сме всички — изрече той, след като Майло слезе от колата. — Рони и останалите се появиха минути след като ти излезе отново.
— Кели с тях ли е? — попита Амбър.
— Да, разбира се, вече всички сме тук и сме добре, включително и кучето.
Амбър кимна, доволна от отговора, но като че ли все още някак вътрешно неспокойна. След миг колебание тя се преобрази в обикновеното момиче с лъчезарна усмивка, което Вергил познаваше. Тя понечи да мине покрай него, а той я прегърна.
— О — изрече тя. — Ъм, добре. Хубав костюм.
— Благодаря — той я притисна към себе си, след което я пусна и отстъпи назад. — Тревожехме се за теб — допълни той. — Особено Кели.
Амбър прехапа устни.
— А, това е за теб — изрече той, извади месинговия ключ от джоба си и ѝ го подаде. — Остин постъпил достатъчно смело, че да го задържи в себе си. Умен младеж е той.
— Да — отвърна Амбър, слушайки го само с половин ухо.
— Хайде, влизайте вече вътре — каза Вергил. — Тук е студено, а аз съм стар човек — и ги подкани към вратата, към топлината на дома си. — Стойте настрана от прозорците — напомни им той. — И без да светвате лампите, моля. Ако някои от съседите са наоколо, ще дойдат да тропат на вратата и никак няма да са учтиви.
Насочиха се към мрачната всекидневна, като усетиха уханието на горещ шоколад и кафе още преди да стигнат там. Остин седеше на едно от канапетата. Линда и Хавиер се бяха разположили на дивана, а Уорик седеше на земята, гушнал Две. Рони стоеше до прозореца, като се взираше навън през завесите от време на време, а Кели се изправи на крака на мига, в който Амбър пристъпи в стаята. Всеки държеше в ръка или имаше наблизо до себе си димяща чаша с гореща напитка.
Кели и Амбър се спогледаха, като че ли имат да си кажат нещо важно, но никоя от тях не можеше да го изрази с думи. Вергил сви рамене — ех, младежи.
— Добре — обади се той, — ето как стоят нещата в момента. Кметът Йеспер и шериф Новак са мъртви. Някои от нас изглежда са се споразумели някак с другите полицаи, но не можем да разчитаме, че ще е валидно за дълго. Окованият демон.