— Здравей, Кенет — поздрави Амбър.
Кенет не отговори. Под дясното си око имаше бенка.
— Бихме искали две стаи, ако обичаш.
Кенет ги оглежда доста дълго, преди да проговори.
— Не очаквах посетители — заяви той.
Отговорът му се стори доста странен на Амбър.
— Нали това е мотел? — попита Майло.
— Точно така — отвърна Кенет.
— И отдавате стаи на посетители, нали?
— Точно така — отвърна Кенет.
— Е, имате ли две свободни стаи за нас двамата?
— Имаме — отвърна Кенет. — Просто не ви очаквах.
Отново настъпи тишина, но Амбър бързо я наруши:
— Тоест трябваше да се обадим предварително?
Кенет я погледна и премигна.
— Не приемаме резервации по телефона.
— Тогава онлайн?
— Нямаме уебсайт — отвърна той. — Мама не одобряваше интернета. Казваше, че е едно мръсно място, пълно с извратеняци и дегенерати, които си търсят само порнография.
— Има и котки — добави Амбър.
— Не позволяваме животни в мотела — побърза да я прекъсне Кенет. — Сестра ми е алергична към животинската козина. Ако имате котки, не можете да отседнете тук.
— Нямаме котки — обади се Майло. — Не водим животни със себе си. Има ли други посетители в момента?
— Не.
— Тогава може ли да ни дадете две стаи?
Кенет се поколеба.
— Малко съм объркана — каза Амбър. — Не приемате резервации онлайн или по телефона и очевидно не ви харесва посетителите да се появяват изневиделица. Как изобщо може някой да отседне тук?
— Нямаме голяма посещаемост — заяви Кенет.
— Не се и учудвам.
— Можете да останете — реши накрая Кенет, — но само до сряда. В сряда трябва да напуснете. За сряда всички стаи са резервирани.
Амбър се намръщи.
— Ама как?
— Извинете? — попита Кенет.
— Как така всичко е заето, като не приемате резервации по телефона и нямате уебсайт?
— Отдавнашна уговорка — обясни Кенет. — Трябва да напуснете до десет часа сутринта в сряда.
— Е, изглежда, че ще се настаним другаде за нощувка със закуска — обади се Майло.
— Не ме разбирате — продължи Кенет. — Трябва да напуснете града. В сряда се провежда фестивалът ни.
— Обичам фестивалите — заяви Амбър.
— Фестивалът е частен — каза Кенет. — Присъстват само поканените от жителите на града. Трябва да напуснете до десет часа сутринта.
Амбър не помисли и за миг, че Кенет се шегува, но някак беше в очакване на финалната му реплика със смешката. Когато тя така и не последва, проговори Майло:
— Добре — заяви той. — Разбрахме.
Кенет се поколеба.
— Може би не трябва да отсядате тук — каза той.
— Разбира се, че трябва — увери го Амбър. — Ще сме си тръгнали, преди да започне фестивалът, всичко ще е наред. Напълно разбираме. Ще отседнем за днес, утре, понеделник и вторник, а след това се махаме. Ще се съобразим. Колко дни продължава фестивалът?
— Една вечер.
— Тогава можем ли да се върнем в четвъртък?
— Четвъртък и петък ще почистваме.
— Тогава в събота — предложи Амбър с усмивка. — Става ли да си тръгнем и след това се върнем за уикенда?
— Да.
— Чудесно. Така и ще направим. Запиши ни тогава за четири нощувки сега и за събота. Ако ни хареса тук, можем да поостанем и за по-дълго.
Кенет кимна.
— Разбрано. Добре дошли в мотел „Доуал“, бизнесът е семеен.
Амбър се усмихна отново.
— Добре, супер.
Кенет заведе Амбър до стаята ѝ, а Майло ѝ остави багажа, след което последва Кенет до своята стая. Амбър затвори вратата си. Мястото беше старомодно, но чисто и ухаеше на свежо и зеленина. Имаше си камина, която изглежда не се палеше, и легло с прилични размери. Имаше си и баня с вана, както и прозорец, през който се откриваше гледка към града. Стаята беше хубава. Прилична.
Амбър застана на прозореца. През него почти се виждаше пътят, по който бяха дошли, онзи с табелата в началото. Това би бил и пътят, по който ще се зададат и Хрътките. Намираха се на разстояние между десет и петнайсет часа оттук, но Амбър дълго време не можеше да откъсне поглед от пътя в очакване да пристигнат всеки миг.
6
Вергил намери номера, надраскан в тефтерчето си с телефони, което беше пропаднало най-отзад в чекмеджето. Опита се да не обръща внимание на другите имена в него — само това да ги види му причиняваше болезнени спомени и скръб по отминалото, но някак се насили да ги прегледа набързо. Ето го и номера на Ерик Естрада. Добро дете беше Ерик. Бърт Рейнолдс. Линда Картър. Ах, Линда Картър. Робърт Кълп. И номерът на Фара Фосет беше там. Така и не успя да се сближи с Фара заради обтегнатите си отношения с Лий Маджорс — а само как му се искаше, как му се искаше.