— Набериус — подсказа Линда.
— Да, Набериус, благодаря ти, си е получил жертвоприношението: съученик на Остин.
— Не ми беше съученик — измърмори Остин.
— Единият от демоните, които преследваха Амбър, също е мъртъв — продължи Вергил.
— Двама от тях всъщност — поправи го Амбър. — Останаха само родителите ми, а съм почти сигурна, че вече са избягали от града.
Вергил кимна.
— Ясно. А за колко от Хрътките знаем, че са мъртви? Кели, имаме един, когото Майло е убил, и още един, когото си видяла да обесват, нали? Това прави двама.
— Новак уби още един — обади се Амбър, — и аз убих още един с родителите ми. Нещо като семейно забавление. Видях как няколко демони бяха погнали друг, но не знам дали са успели да го убият.
— Тоест е възможно все още да има един жив — установи Вергил. — Освен ако някой друг не е видял нещо друго? Никой? Сигурни ли сте? — той въздъхна. — Добре, тогава значи вероятно все още имаме една жива Хрътка из града.
— Имаме си и Дългия — подсети го Хавиер.
— Да, имаме и него. Както и фактът, че е едва полунощ, а Адската нощ тъкмо започна. Мисля, че всички ще се съгласим да се покрием тук и да си стоим тихомълком. Изгревът е малко преди пет. Ако успеем да се спотаим тук дотогава, всички ще доживеем да видим утрото.
— Ами ако Хрътката дойде да ме търси? — попита Амбър.
— Хрътките могат да бъдат очистени — обади се Майло. — Вече сме го виждали и сами.
— Могат да бъдат спрени с доста голяма сила — поправи го Амбър. — Например една шайка демони могат да спрат един от тях. Или една въоръжена до зъби бойна групичка. А ние не разполагаме с нито едното от двете.
— Но пък сме заедно до края — заяви Уорик, а когато всички го погледнаха намусено, се сепна и добави. — Съжалявам, не слушах внимателно. За какво говорехме?
— Мамка му — обади се Рони откъм прозореца. — Намери ни.
Настъпи блъсканица, в която всички се струпаха да погледнат. Всички, освен Вергил. И Хавиер.
Като пренебрегна Хавиер за миг, Вергил се обърна към останалите:
— Дългия ли?
— Задава се от средата на улицата право към нас — съобщи Линда, като внимаваше прекомерно много да не помръдне завесата. — Като че ли е излязъл на среднощна разходка.
— Дали ни вижда? — попита Уорик. — Имам чувството, че ни вижда.
— Но нали Адската нощ започна? — обади се Кели. — Защо му е да идва за нас?
— Все пак се погрижихме за смъртта на шефа му — каза Амбър. — Може би е верен подчинен — след това добави по-приповдигнато. — Така че може и да не се наложи да се бием с него. Ако му кажем кой действително е убил Йеспер, вероятно ще погне родителите ми.
— Дошъл е за мен — изрече спокойно Остин и всички извърнаха погледи към него. Той преглътна мъчително. — Когато ме отведе с него, ми каза, че в града са взели решението. Каза, че който събере най-много гласове, трябва да умре.
— Но гласуването вече не е от никакво значение.
— За него явно е — обади се Вергил.
Майло презареди пистолета си.
— Ще го спрем.
— Аз по-добре да бягам оттук — заяви Остин.
— Оставаш с нас — каза му Рони.
— Стойте, стойте — обади се Линда. — Ново развитие на нещата.
Сега и Вергил вече го чуваше — приближаваше мотоциклет.
— О, страхотно — каза Уорик, — получаваме Дългия и последната Хрътка заедно? Ти сериозно ли? В едно и също време? Свършено е с нас. Това беше, човече. Това е краят.
Рони огледа пак намръщено.
— А къде изчезна Дългия?
— Крие се — отбеляза Кели. — Боже, май Хрътката го е изплашила.
— Всички да залегнат — нареди Майло.
Вергил наблюдаваше как всички се отдалечават внимателно от прозореца. Светлината на единичен фар премина по него, а шумът от мотора бавно се усили, след което започна да стихва.
Амбър се обади замислено:
— Да не би да намалява скоростта?
— Възможно е да свиква все повече с града — изрече Майло. — В такъв случай е възможно да определя все по-точно местоположението ти.
— Може ли всички да се успокоим? — обади се Уорик. — Отдалечава се, нали така? Няма си и представа, че си тук, Амбър. Никаква.
В следващия миг обаче ревът на мотора отново се усили. Той се бе върнал обратно.
— Ох, по дяволите — изрече Уорик.
Тогава шумът на мотора секна.
В далечината отекваха изстрели и аларми на коли. Линда изпълзя до прозореца и надзърна навън.
— Виждаш ли нещо? — попита Рони.
— Мотора — прошепна тя. — Уф, мамка му. Тръгнал е пеш.
Напрежението в къщата се вдигна с още няколко степени. Единствен Майло изглеждаше несмутим.