Вергил махна на Остин и той отиде при него. Той постави ръце на двете рамене на момчето.
— Каквото и да става — изрече той, — ще стоиш неотлъчно до мен, ясно? Няма да бягаш наникъде. Единственият случай, в който ще побегнеш е или когато ти кажа, или когато вече съм прекалено мъртъв, за да ти го кажа. Ясно?
— Да, сър — отвърна Остин.
Две започна да ръмжи.
Майло вдигна показалец към устните си и пристъпи бавно към входната врата, стиснал пистолета си в двете си ръце. Спря пред нея и постоя за кратко, преди да се пресегне да отвори.
Вратата излетя от пантите си и се блъсна в него. Той падна на земята, пистолетът му изхвърча от ръката, а Хрътката го прекрачи така непринудено, както собственика прекрачва кучето си, заспало на верандата.
Амбър отново се преобрази в демон, изрева и се затича към него, но Хрътката я стисна за гърлото и я вдигна във въздуха, запращайки я в стената. След това отстъпи крачка назад, вдигна я и я затръшна в отсрещната стена. Останалите се притекоха на помощ, с изключение на Вергил, който се отдръпна, като държеше Остин зад себе си. Сърцето му заби опасно бързо, а по лявата му ръка се разля болка на иглички. Коленете му омекнаха и вероятно щеше да припадне, ако Остин не го беше задържал изправен.
Той разтърси глава, неспособен да изрече каквото и да било, и стисна Остин за рамото. Оттам, където бяха застанали, се виждаше в кухнята му, където клечеше Кели, протегнала ръка към тях. Вергил ѝ кимна и избута Остин към нея. Остин се поколеба, но крясъците и блъскането го убедиха да се подчини.
Докато героите се биеха с Хрътката, Вергил се бореше да си поеме дъх. Съзря как Майло се нахвърля на Хрътката откъм гърба му. Как Уорик се свлича на земята, а Линда се изправя на крака. Как Хавиер, застанал в ъгъла, наблюдава уплашено цялата борба.
Беше повече от ясно, че няма да победят Хрътката. Рони вече лежеше в безсъзнание, а може би и по-лошо, а сега и Майло се присъедини към него.
— Ей! — извика Амбър.
Клането секна.
— Аз съм тази, която ти трябва, нали така? — продължи Амбър. На мястото на ръцете ѝ имаше остри нокти — Вергил не знаеше за тях, а и не ги беше забелязал досега. — Хайде тогава. Това е последният ти шанс, задник такъв — тя се извърна и скочи през прозореца.
Беше впечатляващо напускане на сцената, в отговор на което Хрътката захвърли Майло на земята и се насочи към вратата. За един прекрасен момент Вергил си помисли, че щеше да я последва, но Хрътката се спря и извърна, а през ума на Вергил се прокрадна съмнението, че този никак не е толкова глупав, колкото изглежда. Защо изобщо да тръгва да я преследва, като можеше да накара жертвата си сама да дойде при него?
Хрътката притисна нокът към китката си и я преряза. Закапа кръв и се стече по ръката му на непрекъсната струйка, а той описа един кръг около Майло.
— Ей — обади се Хавиер, — какво прави онзи? Ей, ти! Спри веднага!
Не беше особено трудно за Хрътката да пренебрегне виковете на един старец, а когато кръгът беше завършен, кръвта започна да дими и се запали… и в този миг и Майло, и Хрътката изчезнаха.
— Амбър! — изкрещя Линда. — Върни се!
Вергил се насили да се изправи. Ролята му тук все още не беше приключила.
Амбър се появи отново, затичала се отвън.
— Къде е той? Къде, по дяволите, се дяна?!
— Изчезна — обясни Хавиер. — Взе Майло със себе си. И просто изчезна.
Амбър го изгледа невярващо.
— Мамка му — изруга тя и побягна.
Вергил чу как отваря с ритник вратата на гаража.
Линда докуцука до Рони, за да провери пулса му, а Две изприпка при Уорик и започна да го ближе по лицето.
— Добре съм, момчето ми — измърмори Уорик. — Добре съм.
Амбър дотича обратно с едра кожена кесия и дръпна връвта ѝ. Изсипа от нея в кръг около себе си черен прах, хвърли кесията на пода и започна да потупва джобовете си.
— Кибритена клечка! — извика тя. — Каквото и да е запалимо!
Уорик се подпря на лакът и зарови в джоба си. От него изпопадаха стотинки, използвани носни кърпички и мъх от влакна, докато накрая той изрови и ѝ подхвърли евтина запалка. Амбър я улови, натисна я и я поднесе към праха, който лумна в пламъци, разпространяващи се и в двете посоки по окръжността, а когато двата края се срещнаха, Амбър поизправи гръб и изчезна.
Уорик премигна недоумяващо.
— Всички го видяха това, нали?
Линда сгъна якето си и го подпъхна под главата на Рони.
— Как са всички останали? Хавиер?
— Добре съм — обади се Хавиер. — Само че Вергил май получава инфаркт.
— Добре съм си — заяви грубо Вергил.