Усмивката се изпари от устните на противника му, а те се разтеглиха в тънка, широка линия. Дългия му обърна гръб и запристъпва отново към Остин.
Вергил се беше провалил.
Затича се подире му, в един отчаян бяг на старец, при което въпреки всичко го задмина и тъй като не представляваше абсолютно никаква заплаха за Дългия, беше оставен да стигне до самия Зъбер. Вергил застана задъхан пред Остин като един треперещ, разнебитен щит. Намираха се до самия край на Зъбера. Вергил усети кал под краката си, но положи всяко усилие да не извръща поглед на която и да е страна, както и да не поглежда надолу. Сигурно се намираха на поне деветдесет метра височина. Вятърът нахлуваше из дрехите му. Но той се съсредоточи върху задачата пред себе си.
Добре. И така да беше, и Хавиер да беше прав. На Вергил му беше нужен сценарист да му слага думите в устата. И какво от това? Тялото му можеше и да не го удържи, но пък мозъкът му беше остър като бръснач.
— Тук приключва всичко! — извика Вергил. — Тук ще сложа края на десетилетията ти на злини.
Дългия замръзна на място, заслушвайки се в репликите, които бяха писани преди толкова години и бяха изговорени за първи път, когато камерите бяха заснели последния епизод на „В часа на Маската“.
— Прекалено дълго вървеше на свобода по тази земя — продължи Вергил, — сеейки разруха в живота на хората, които срещаше. Е дотук беше, чуваш ли ме? Дотук!
Дългия се приближи, а усмивката отново се разля на лицето му и Вергил също му се усмихна под маската си.
— Ще направиш ли една услуга на възрастния актьор? Казваш, че си фен, нали така? Ето, сега е шансът ти и ти да станеш част от всичко това.
Вергил му подхвърли чантата си. Беше разкопчана и зейна отворена, когато падна на земята. Дългия се пресегна бавно към нея и извади отвътре кадифен редингот.
— Това е оригиналът — обясни Вергил. — Истинското палто, което Хавиер Санторум носеше, когато играеше ролята на Коварния. Имаше общо три — едно от тях все още е в Хавиер, второто се съсипа по време на снимките, а аз си заграбих третото и последно. Ти си приел образа на моя най-върл враг. Дойде времето и да се превърнеш наистина в него, какво ще кажеш?
Дългия се усмихна. Задържа палтото пред погледа си, докато му се любуваше, след което го метна на гърба си със замах, като в същото време започна да променя облика си. Пъхна едната си ръка в единия ръкав и стана малко по-нисък и по-набит. Пресегна се и пъхна и другата, докато кожата му придобиваше по-тъмен оттенък, а по скалпа му се появяваше черна коса. Намести и раменете си в дрехата, а чертите на лицето му се пренаредиха и той се превърна изцяло в Оскар Морено или познат още като Хавиер Санторум, познат още като Ернесто Коварния.
— За мен е чест — изрече Коварния, като гласът му дори звучеше по онзи дрезгав начин, по който си го преправяше и Хавиер, когато влизаше в ролята — да се изправим лице в лице в последните ти мигове.
— Да, да, добре — отвърна Вергил, отстъпвайки крачка назад по калната скала, когато Коварния го приближи.
Пресегна се назад и докосна Остин по ръкава, за да се увери, че все още е там. Коварния се приближи с още една крачка.
Вергил го посрещна с изненадващ удар с юмрук, който разтърси Коварния и го накара да се подхлъзне в калта, като отвори на Маската и идеална възможност за нокаут. Само че след това дойде ред на Вергил да се подхлъзне и вместо да го повали, той успя единствено да го перне по брадичката.
И въпреки всичко за нещо като този очевидно втори и последен удар, който някога щеше да нанесе, според него си беше сносно кроше. Трябваше да е доволен и от него.
Коварния, разбира се, нямаше да му остане длъжен. Отвърна му със страничен удар, който Вергил беше почти убеден, че му е счупил ребрата. Освен това изби всичкия въздух от дробовете му и цялата дясна част на тялото му сега като че ли беше изцяло направена от остри парченца. Вергил залитна, ахнал от болка, но Коварния нанесе втори удар и шапката на Вергил излетя от главата му и изчезна в мрака отвъд ръба на скалата.
Не виждаше нищо. Маската му се беше разместила. Беше забравил, че постоянно ставаше така в хода на действието. Той се намръщи, свали я със замах и я метна право в лицето на Коварния, след което му се нахвърли и опита да сключи ръце около него. Само че отново се подхлъзна и падна на колене, а Коварния му се изплъзна.