— Какво искаш? — попита Амбър.
— Не става дума за това, което искам, малката ми. А за това, което можеш да ми дадеш. — Той се изправи бавно от масата. Не беше висок, с не повече от половин глава над Амбър, но тя въпреки това отстъпи крачка назад. — Ти си моят билет — добави той.
— За къде?
Той си пое дъх и разпери ръце.
— Към всичко това. — Дясната му ръка се стрелна и хвана ловко чука.
— Защо уби всички тези хора?
Лукавата му усмивка отново се разля на лицето му.
— Никой не ми е казвал, че не трябва. Освен това мина доста време, откакто убих последните си. Знаеш ли, малката, имаш ли изобщо някаква представа какво е да си приклещен в забутано насред нищото градче, където най-трудната задача е да си намериш някой достоен за преследване? Исусе Христе, какво им става на младежите в днешно време? Да, старомоден съм, признавам си без бой. Обичам да дебна тийнейджъри и да ги убивам. Обичам предизвикателствата, разбираш ли? Тийнейджърите са здрави и силни и винаги обградени от семейство и приятели, но знаеш ли какво ги прави такъв идеален обект за дебнене? Припкат при родителите си или при ченгетата и им се оплакват, че някакъв лош човек иска да ги убие, но никой не взима думите им на сериозно. А изражението на лицата им, когато осъзнаят, че са сами, че действително са сам-самички, след като цял живот някой им е повтарял, че ще бъде винаги до тях. Е, на това му се казва просто рай. Напоследък обаче като че ли е невъзможно да намериш някой, който да ти окаже реална съпротива. Достойните тийнейджъри са отмиращ вид и това е тъжната действителност. — Той се усмихна още по-широко. — Ами ти, Амбър? Ще се съпротивляваш ли? Изглеждаш ми от този тип. В очите ти е. Човече, все така става! Намирам си тийнейджър, който действително е способен да ми предостави предизвикателство, но не ми е позволено да го убивам.
Амбър се намръщи.
— Не ти е позволено ли?
— Точно така. Без да убиваш момичето, такива са нарежданията. Тук съм само за да те отведа обратно.
— Не работиш ли за Астарот?
— Значи си говорите на малко име със Сияйния демон, а? Сигурно е приятно. Но да, признавам си без бой, както казах и в началото. А ти успя да останеш на крачка пред Хрътките — подвиг, който малцина са постигали за толкова дълго, но сега професионалистът е тук, за да се погрижи за всичко и да сложи край на тази глупост.
— Имам пари — отвърна Амбър, — мога да ти платя, за да си вървиш по пътя.
Мъжът се изсмя.
— Пари ли? Не са ми притрябвали. Освен това не могат и да се мерят с неговото предложение.
— Кажи цифра.
— Става дума за свобода, малката. Разбираш ли, когато сключвах сделката си с Дявола, направих грешка. Случва се на много от нас. Вглъбяваме се прекалено в онези, които ни заловят. Исках само да си отмъстя на онова дребно забутано градче, но какво стана след като го направих ли? Не можех да си тръгна. Не съществувах отвъд неговите граници. А Сияйния демон предложи да, така да се каже, да разшири обхвата на компетенциите ми. Да мога да пътувам. Да убивам хора по други места. А това тук е само привкусът. Гледай ме само — аз, Елиас Маук, убивам в Канада. А шоуто ще продължи из цялата страна.
— Аз, чела съм за теб.
— Ласкаеш ме.
— Че си мъртъв.
— И това също.
— Екзекутирали са те.
— Изпържиха ме — допълни той и свали шапката си.
Плътна лента от все още цвърчаща плът обрамчваше главата му, където е било съсредоточено електричеството. Амбър подушваше от място вонята на изгорена кожа. Маук си нахлупи обратно шапката и се ухили.
— Говори се, че съм убил двайсет и двама души. Бих казал по-скоро четиресет, но това беше, когато бях още жив. След срещата с електрическия стол броят на жертвите ми нарасна значително. А след това тук? Ще скочи до небесата.
Той пристъпи крачка напред, а тя — отстъпи една назад, като вдигна ръце пред себе си.
— Не искам да се бия с теб — каза тя.
— О, Амбър, не смей да ме разочароваш сега. Измъчващо лесно беше за такъв като мен да избие всички в едно помещение, пълно с хора. Трябва поне малко съпротива да ми окажеш.
— Не си първият сериен убиец, когото срещам — отвърна Амбър. — Дори не си първият завърнал се от гроба сериен убиец, с когото се сблъсквам. Убих Дейкър Шанкс.
— Шанкс не може и да се мери с мен.
— Да, вече определено не може — добави тя. — Тръгна по петите ми и аз го убих. Вече е мъртъв, но от типа смърт, от която не можеш да се завърнеш. Ще убия и теб.
— Харесва ми самоувереността ти — отвърна Маук. — Определено караш кръвта ми да кипи, няма да крия. Но Шанкс не беше никой. Вземи му ценното малко ключе и какво остава от него? Кажи ми само едно: когато го срещна, беше ли заклещен в една от собствените си къщи за кукли? Забавна работа. Как го уби? Настъпи го? Определено си достатъчно тежка.