— За съжаление. Особено по това време на годината. — Новак отмести поглед от единия към другия, преди да продължи. — Разбирам, че са ви казали вече за фестивала ни. Съвсем нормално е да сте любопитни. Мога да разбера любопитството — все пак то е причината да дойда да разговарям с вас. И макар и да не мога да задоволя вашето, се надявам да ви разясня разбиранията ни. Градът ни е спокоен, или поне искаме той да бъде такъв, и ценим своите традиции. А фестивалът точно е една от най-почитаните ни, най-високо ценени традиции.
— А какво чествате? — попита Майло.
— Историята ни — заяви Новак. — Нашата култура. Нашето наследство. И нашите успехи. Много градове, не по-различни от нашия, били обезлюдени и опустошени след златната треска. Но Дезълейшън Хил устоял. След това още повече градове западнали и опустели заради различните периоди на рецесия и кризите, но Дезълейшън Хил останал силен. И аз смея да припиша заслугата за това на хората тук. Тук е отбелязано най-ниското ниво на престъпност на глава от населението в цяла Америка.
Майло кимна.
— Наистина, повод за гордост.
— Така си е, господин Себастиан. И аз се гордея с това.
— Нямаме никакви намерения да вършим престъпления, ако се притеснявате за това — обади се Амбър с усмивка.
— И аз не твърдя, че имате — продължи Новак, без да отвърне на усмивката ѝ. — Просто искам да ви обърна внимание колко е важно да спазвате правилата на града ни. Фестивалът ни е само за местното население. Когато освободите стаите си от мотела „Доуал“ на сутринта в сряда, полицейски ескорт ще ви придружи до края на града.
— Ъм.
— Нищо лично — обясни Новак. — Надявам се, няма да се обидите.
— Не, няма — отвърна Майло, — но полицейски ескорт наистина си звучи малко прекалено.
— Вземаме правилата си много на сериозно. Вярвам, че имате въпроси. Убеден съм, че въпросите ви са много, но моля ви, разберете, че ако тръгнете да разпитвате местните, можете да предизвикате едно определено раздразнение у тях. Имаме си традиции, които предпочитаме да запазим за себе си, затова има и въпроси, на които избираме да не отговаряме. Убеден съм, че вие и вашата… племенница разбирате това наше желание.
Майло се поколеба за миг.
— Разбира се — отвърна той накрая.
— Родствената ви прилика, разбира се, се забелязва веднага — продължи Новак. — Някои от подчинените ми, опасявам се, не са така внимателни към детайлите. Може и да ви задават въпроси.
— Убеден съм, че няма да има нужда да ги притесняваме — каза Майло.
Новак кимна.
— Така си и мислех. Тук обичаме всеки да си гледа в своята паница. Вярвам, че мога да очаквам същото и от вас.
— Естествено — отвърна Майло.
— Разбира се — добави Амбър.
Новак пооправи колана на панталоните си и им кимна в поздрав.
— Беше ми много приятно да се запознаем. Насладете се на престоя си в Дезълейшън Хил!
— Благодаря — отвърна Майло.
Новак се върна при колата си и тъкмо щеше да влезе в нея, когато се спря и изрече:
— Един от служителите ми ме извести, че по границите на града имало някакви мотоциклетисти. Дали знаете нещо за тях?
— Не, сър.
— Добре тогава. Желая ви приятен ден — поздрави той отново и се качи в колата си, а те го наблюдаваха как потегля и се отдалечава.
— Е, какво мислиш за местенцето? — попита Майло.
— Още не мога да преценя — отвърна Амбър. — Хората тук са странни. Към мен се държат направо грубо, а помежду си са прекомерно учтиви. Този Новак е малко плашещ, а дори не знам какъв е този прословут фестивал, но вече започва да ми лази по нервите. На всичкото отгоре усещам вътрешния порив да се преобразя с всяка изминала секунда. Даже бих казала, че ми е страшно неудобно да остана в човешкия си вид.
— Но си заслужава обаче — заключи Майло.
— Е, да — заяви тя леко ядно. — Действително ми допада тази бариера, която си имат тук. Какво ще правим в сряда? Не можем да напуснем града, Хрътките ще ни спипат в мига, в който престъпим границите му.
— Мислех, че не се страхуваш от тях.
— Ти шегуваш ли се? Разбира се, че ме е страх. Казах им го, защото ме подлудяваха.
— Няма да си тръгваме оттук — заяви Майло. — Не можем да позволим и да ни ескортират вън от града — това означава направо да им се дадем на тепсия. Ще напуснем мотела по-рано, ще намерим достатъчно отдалечено местенце да се установим, което да е в границите на града, и ще лагеруваме там до събота. Ще се покрием тихомълком, без да се интересуваме от нищо, свързано с този техен фестивал, и всичко ще е наред.
— А междувременно — обади се Амбър, — ще разберем кой е издигнал бариерата. Трябва да е някой като нас, нали? Някой, който се укрива от демони?