Наведе се и я вдигна, обръщайки я в ръце, а на нея беше изписано името му.
10
Миниванът беше стар и тракаше и се клатеше, даваше се и пукаше, като че ли всеки миг ще се предаде, ще клекне и ще се престори на умрял, но, разбира се, както винаги, противно на очакванията, успя да ги доведе до Дезълейшън Хил, а старото му прогизнало в масло механично сърце все още биеше. А бяха пропътували близо шест хиляди километра. Кели признаваше, че е впечатлена. Помисли си, че ще им се наложи да изоставят чаровната купчина желязо някъде още при Уайоминг, да изтръскат от джобовете си и малкото пари, с които разполагаха, за да купят нещо също толкова евтино, което да ги откара по оставаща част от пътя.
— Мисля, че е редно да се извиниш на някого — заяви самодоволно Уорик.
Кели въздъхна.
— Извинявай, миниван — каза тя. — Следващият път ще ти имам повече доверие, че няма да ни оставиш на пътя. В определени моменти се усъмнявах сериозно в способностите ти. Особено по нанагорнищата. Ако трябва да съм честна, дори понякога по склоновете надолу. Но ти опроверга съмненията ми.
— А сега се закълни във вечна вярност.
— Никакъв шанс.
— Рони! — подвикна Уорик. — Тя не иска да се закълне във вечна вярност на минивана!
— Кели — обади се Рони зад волана, — обеща.
— Обещах го, когато си мислех, че ще ни остави на пътя — оправда се Кели. — Обещанията не важат, когато човек си мисли, че никога няма да му се наложи да ги спази.
— Не съм убедена, че си напълно права — включи се Линда, все още свита на кълбо в спалния си чувал.
— Ти мълчи сега — смъмри я Кели. — Нали спеше?
— Големия Мозък ме подкрепя — въодушеви се Уорик. — Така, така, кажи ѝ, Линда!
— Ей, Две — нареди Кели, — седни на главата на Линда, добро момче!
Две я изгледа с висящ от устата си език и замаха радостно с опашка.
— Закълни се във вечна вярност на всемогъщия миниван! — настояваше Уорик.
— Няма да стане.
— Тогава се закълни във вечна вярност на този трол — заяви той и извади дребно тролче с оранжева коса от джоба си и го бутна в лицето ѝ. — Виж, косата му е същия цвят като твоята!
Тя се намръщи.
— Косата ми е червена. Това е оранжево.
— Все същото.
— Не точно.
— Закълни се. Във вечна вярност. На нашия Върховен покровител Трола!
— Уорик, кълна се в Господ, спри да размахваш това нещо в лицето ми!
Той продължи, а тя въздъхна и изпълзя на предната седалка до Рони.
— Красиво градче — рече тя.
Рони отвори уста, за да отговори, но се поколеба.
Тя се ухили.
— Щеше да го кажеш, нали?
— Нямаше.
— О, щеше и още как — дочу се заглушеният глас на Линда отзад, след което добави: — Две, слизай от мен!
Кели се ухили още по-широко.
— Щеше да кажеш, че външният вид може и да лъже, нали?
— Не — отвърна Рони и поклати глава. — Щях да кажа нещо съвсем друго. Щях да кажа: „Да, Кели, наистина градчето изглежда приятно“.
— Ама…?
— Ама нищо. Без, ама. Това щеше да е цялото изречение.
— Уорик — обърна се назад Кели, — какво мислиш? Мислиш ли, че Рони послъга току-що?
— Не говоря с теб, защото отказа да се закълнеш във вечна вярност както на минивана, така и на тролчето ми — отвърна Уорик. — Но от друга страна, да — определено смятам, че Безстрашния предводител послъга и действително щеше да изрече тъкмо онези свои безсмъртни слова.
— Всичките сте луди за връзване — заяви Рони. — А сега някой би ли ми казал накъде точно да карам в този най-бял град, в който съм бил? Без майтап, явно има такова нещо като прекомерно европоиден.
— Завий наляво на следващото кръстовище — обади се Линда.
— Тя е вещица! — извика Уорик.
— Гледам джипиеса.
— Добре, не е вещица — поправи се той, — фалшива тревога, приятели. Линда не е вещица, тя просто има интернет. Знаете ли коя беше вещица обаче?
— Стефаниана Норт не беше вещица — прекъсна го Кели.
— Не си я виждала! — контрира я Уорик. — Няма как да знаеш!
— Нито пък ти. Беше в безсъзнание през цялото време.
Уорик се намуси.
— Не бях упоен по свое желание.
— Не беше упоен — поправи го Рони. — Беше напушен. И това си беше по твое желание, защото и тревата си беше твоя.
— Аха! — извика Уорик и се наведе напред. — Но защо я пушех?
— За да се напушиш?
— Не! — заяви победоносно Уорик. — Е, да, но също и заради социално-икономическите терзания, през които е преминавал светът още дори преди да се родя. Майка ми е имала проблеми с тревожността, докато съм растял в утробата ѝ, човече. А това си оказва влияние на хората, принуждава ги да търсят алтернативни методи да се справят с живота.