— Значи това си правил? — попита Кели. — Справял си се с живота?
— Или поне опитвах — отвърна Уорик. — И тъкмо тогава Стефаниана дойде да ме убие. Не помня много, но…
— Защото беше напушен.
— … но помня, че каза нещо от сорта на „Първо ще убия теб, а след това ще убия и приятелчетата ти“. Аз обаче ѝ казах: „Ей, да не си посмяла да докоснеш приятелите ми!“, защото изпитвам вътрешната нужда да ви защитавам, хора, разбирате ли?
Кели кимна.
— Целите сме окъпани в защитата ти.
— Но тогава Две се събуди — продължи Уорик, — а както всички знаем, вещиците ги е страх до смърт от кучета, особено от питбули, нали така?
— Не бих казала — обади се Линда.
— Добре де, може да не е точно от питбули, но всички знаем, че ги е страх от кучета като цяло, нали?
— Не, не бих казала — повтори Линда.
Уорик се намръщи.
— Е, от какво ги е страх тогава вещиците?
— От огъня — заяви Рони.
— Защо тогава избяга, а? В мига, в който видя Две, изпищя и избяга.
— Защото просто Стефаниана се страхува до смърт от кучета — обясни Кели.
— Точно така! — въодушеви се Уорик. — Абсолютно! Виждате ли?
— Но това не означава, че е вещица.
— Че защо не?
— Че защо да?
Уорик отново се намръщи.
— Не разбирам… Не разбирам накъде биеш.
— Завий надясно, Рони — обади се Линда. — Би трябвало напред да има изкачване.
Рони зави надясно.
— Виждам го. Натам ли отиваме?
— Да — отвърна Линда и се надигна да седне. Черните ѝ коси бяха в пълен безпорядък.
— Поспа ли си добре? — попита я Кели.
— Никак даже — отвърна Линда. — Чувствам се като хамстер, който е търчал в колело, въртящо се надолу по хълма в продължение на три часа. А и Две не спря да пърди.
Две изскимтя в знак на протест.
— Не беше Две — обади се скромно Уорик.
— Уф, толкова си гнусен — тросна се Линда и се наведе напред. Изправи се от покритата с възглавници задна част на минивана и седна зад Кели на дългата задна седалка до Уорик.
Стигнаха върха на хълма и Кели прочете табелата.
— Мотел „Доуал“ — изрече тя и се намръщи, оглеждайки сградата. — За такова хубаво градче този мотел е доста страховит.
— Да имат късмета да не позволяват домашни любимци — обади се Уорик.
— Не ми пука — отвърна Линда. — Единственото, което искам, е истинско легло за тази нощ. Писна ми да спя в минивана.
— Закълни се във вечна вярност — прошепна Уорик.
Паркираха и слязоха, а Кели веднага се пресегна да вземе якето си от задната седалка. Две също скочи навън и започна да се клати върху едно дръвче, а Уорик само поклати глава.
— Съжалявам, приятелче, ще трябва да останеш в минивана, докато проверим дали разрешават домашни любимци тук.
— Нали знаеш, че не разбира какво му говориш, Уорик — обади се Линда, докато потриваше ръце на студа.
— И така да е, но има основни знания по английски.
Линда изгледа кучето.
— Ей, Две, спри да се сношаваш с дървото! Седни. Седни. Две, седни! — тя извърна отново поглед към Уорик. — Не иска да седне.
— Знаеш, че не обича да му се казва какво да прави. Отговаря, когато си разговаряш с него, не когато му даваш заповеди. Не живеем в нацистка Германия, разбираш ли, Линда? Тук в Америка си имаме нещо, което наричаме „свобода“. Свобода на избора, свобода на вероизповеданието. Свобода да се събираш в група с индивиди, които споделят мирогледа ти, свобода на пресата и свобода на словото, както и свобода да правиш други работи… тук е Земята на свободните, домът на смелите. Тук живеем и живеем в свобода, затова и Две няма да седне, ако му заповядваш да седи.
— Така да бъде — примири се Линда. — Тогава му кажи да спре.
— Няма да му казвам каквото и да било — отвърна Уорик. — Ще го помоля. — Той се прокашля и погледна към Две. — Ей, приятелче — обърна се той към кучето, — какво ще кажеш да оставиш дръвчето на мира и да ни изчакаш за минутка в минивана?
Две изджафка и скочи в колата.
Линда си взе чантата и я преметна на рамо.
— Съвпадение.
— Две е умно кученце.
— Много ясно, че ще скочи в колата, навън е адски студ.
— Хайде сега, Линда — продължи Уорик, — закълни се във вечна вярност на кученцето.
Кели избърза първа към мотела, а първото нещо, което ѝ направи впечатление вътре, беше главата на лос, окачена на стената над рецепцията.
Рецепционистката вдигна поглед към нея. Беше висока и слаба, имаше бенка под дясното си око, а ризата ѝ беше закопчана догоре. Боже мили, дори имаше окичена брошка.