Кели се усмихна.
— Здравейте.
Жената, чийто бадж подсказваше, че името ѝ е Белинда, я погледна намусено. Тогава влязоха и останалите, а очите на Белинда се разшириха в ужас и тя отстъпи крачка назад.
— Ти! — изрече тя с удивяващо дрезгав глас. — Не приемаме такива като теб тук.
Рони и Линда се заковаха на място.
— Такива като мен ли? — попита Рони, чернокож мъж.
— Или като мен? — каза Линда, китайка.
— Като него — викна Белинда, вдигнала треперещ пръст към Уорик.
— Като мен ли?! — обади се Уорик. — Че какво съм направил аз?
— Ти си… ти си битник! — изрече Белинда, а последната дума изхвърча от устата ѝ като парченце месо от гърлото ѝ, след като са ѝ приложили хватката на Хаймлих.
— Нищо подобно! — защити се Уорик.
— Битниците не са добре дошли в нашия мотел!
— Не съм битник! Стига си ме наричала така!
— Извинете — обади се Кели, като продължи да се усмихва, приближавайки рецепцията, — но какъв е проблемът с битниците?
— Майка ми не ги одобряваше — отвърна Белинда с подчертано гневно отвращение. — Казваше: „Няма да допусна под покрива ми да спят битници!“, и така ще бъде!
Кели кимна.
— Разбираме ви напълно. Битниците са ужасни хора. Но Уорик не е точно битник.
— Майка ми казваше, че могат да се предрешават по различни начини.
— Мхм. Да, но работата е, че Уорик не е битник.
— И мразя джаза — добави Уорик.
— Така е — потвърди Кели. — Наистина мрази джаза.
— Но брадата му е като на битник — заяви Белинда.
Уорик се намръщи.
— Брадичката ми ли? Просто не обичам да се бръсна под долната устна. Кожата ми е чувствителна, човече.
— Уверявам ви — обърна се Рони към Белинда с усмивка, — приятелят ни не е битник. Просто брадата му е със същата форма като тяхната. Слуша си нормална музика, а и нито веднъж не съм го чувал да говори за подобряване на вътрешното си аз.
— Не закачам вътрешното си аз и то не ме закача — обясни Уорик. — Така и двамата сме щастливи.
Белинда се поколеба.
— В мига, в който вземе да носи барети или да свири на бонго, сами ще го изритаме оттук — увери я и Кели.
— Така да бъде — изрече колебливо Белинда. — Тогава добре дошли в мотел „Доуал“, бизнесът е семеен. С какво да ви помогна?
— Нямаме резервация — обади се Рони, — но дали имате свободни стаи? Две двойни дори. Не ни пречи да се сместим.
— Колко време ще останете?
— Не знаем все още — отвърна Рони. — Вероятно около седмица.
Белинда поклати глава.
— Тогава съжалявам, не. Изключено е.
— Ам, извинете, не мисля, че ви разбрах.
— Предстои фестивалът на града — обясни Белинда. — Само за местни е. Можете да останете до сряда сутрин, но след това ще трябва да напуснете.
— Това ни устройва — каза Линда. — Какво чествате с фестивала?
— Града.
Линда се усмихна и кимна.
— Градът определено си заслужава да бъде отпразнуван.
— Един въпрос, ако обичате — обади се Уорик и се промъкна измежду тях, а Белинда се отдръпна леко. — Този мотел приятелски настроен ли е към домашните любимци?
— Извинете?
— Дали е приятелски настроен към домашните любимци? Например към кучето ми.
Белинда го изгледа ужасена.
— Да не би да ме питате дали кучето ви може да отседне в мотела?!
— Да, точно това питам.
— Не.
— Това „не“ — „не може да отседне“ или „не, може да отседне“ означава?
— Не позволяваме никакви домашни любимци на територията на мотела — заяви Белинда. — Брат ми има тежка алергия. Само присъствието на животно под този покрив може да го убие.
— Ами ако животното си има всички хигиенни навици?
— В никакъв случай.
— Ами ако ви обещая, че няма да се опита да се сношава с което и да е от саксийните ви растения или с любимите ви плюшени играчки? Пак ли е не? Тогава ще съм принуден да спя с него в минивана ни отвън. Това ли предлагате? Да спя в минивана? Нека ви припомня, че тук не е Калифорния. В Аляска сме. Температурите навън падат. Ще ме принудите ли наистина да остана в колата си за през нощта и да се вкочаня от студ, докато превъзбуденото ми куче се клати върху главата ми?
— Не разрешаваме животни тук.
— Ами ако го вкарам без да разберете?
— Разбира се, няма да направим подобно нещо — побърза да каже Рони.
Уорик кимна и сви пръсти в жеста на въздушните кавички.
— Да, няма.
— Действително няма да го направим — доуточни Линда. — Ако Уорик не иска да остави кучето, нека си спи в минивана и да си понесе последствията. Останалите от нас бихме искали легла, ако обичате — до сряда сутринта.