Повечето хора смятат, че пингвините си намират доживотен партньор, но императорските пингвини обикновено си сменят половинката веднъж всяка година.
Кралицата на елфите каза:
Стига вече с тези пингвини, СитОПич.
Принцесата на мрака каза:
Хора, ще трябва да ставам. Реалността тъкмо влезе в кафенето.
Бонбонената ръка на Балтазар каза:
Кога ще влезеш пак?
Принцесата на мрака каза:
Не мога да кажа, много ми се струпа на главата. До скоро!
Майло седна на масата до нея, а Амбър излезе от форума.
— Хрътките още ли са си на същото място? — попита тя.
— Да. Проследих един от тях, който обиколи покрайнините на града. Не спираше да проверява бариерата. Изглежда, че обгражда целия град. Очевидно сме в безопасност, но за всеки случай ще отида натам пак следобеда. А ти какво правиш?
Амбър не можа да се сдържи и се усмихна.
— Чатих си с приятели.
— И как са те?
— Добре. Все още се вълнуваме от последния епизод на „Из мрачните места“. Беше уникален. Бих ти го разказала, но не ми се иска да ти развалям удоволствието от гледането.
— Така или иначе никога няма да гледам този сериал — отвърна Майло и махна на Бренда да дойде.
— А трябва — каза Амбър. — Много по-добър е от онези твои уестърни, които харесваш.
Майло изсумтя, но се усмихна на Бренда по онзи свой начин, който очевидно ѝ допадна.
— Привет! — поздрави той. — Може ли едно кафе, ако не е проблем? Черно, без захар.
— Доброто старо кафе — заяви Бренда, — идва веднага. Нещо друго?
— Не, нищо друго засега, благодаря.
Бренда кимна и едва не му направи реверанс, след което побърза да изпълни поръчката.
— Не те ли дразни? — попита Амбър.
— Какво да ме дразни?
— Това — уточни тя. — Жените да се разтапят само като им се усмихнеш?
— Прощавай?
— О, не ми се прави. Усмихваш им се по онзи твой си начин и всеки път им омекват коленете.
— Онзи мой си начин е просто начинът, по който се усмихвам.
— Да, ама не точно, нали? Ухилваш се нарочно повече, за да ги накараш да се изчервят.
— Съжалявам, че ще те разочаровам Амбър, но усмивката ми си е една и съща, без значение с кого разговарям.
— Тоест искаш да ми кажеш, че ако Бренда беше мъж, щеше да ѝ се усмихнеш по същия начин?
— Че защо не?
— Защото флиртуваш. Просто си признай.
— Не признавам нищо подобно, защото не флиртувам. Ще разбереш, когато флиртувам с някого, защото ще е доста очевидно и изключително непохватно.
— Но флиртуваше с онази мацка в Каскейд Фолс.
— Вероника.
— И излезе ли ти късметът, или не тогава?
— Не ти влиза в работата какво съм или не съм правил, но това сега не беше флирт. Просто разговарях с нея. Добър съм в приказките, когато ми е разговорливо, а понякога разговорите довеждат и до други неща.
— Някои хора биха нарекли това тъкмо флирт.
— А аз му казвам да бъдеш дружелюбен.
Жената на съседната маса стана да си ходи, но си изпусна чантичката. Майло я вдигна и ѝ я подаде. Тя се усмихна, а той ѝ смигна и тя се подсмихна.
Докато тя се отдалечаваше, Амбър изгледа многозначително Майло.
— Намигна ѝ.
Майло се намръщи.
— Какво? Не е вярно.
— Не е вярно друг път! Направо си ѝ намигна и още как!
— Така ли?
— Не мога да повярвам, че го направи.
— Добре, както и да е — заяви Майло. — Ами ти?
— Какво ами аз?
— Какви са ти твоите техники за флирт?
— Нямам такива.
— Разбира се, че имаш.
Амбър поклати глава.
— На практика несъществуващи са и казвам „на практика“ и в буквалния, и в преносния смисъл.
— Просто ти липсва опит — отвърна Майло. — Намери си някого, с когото искаш да флиртуваш, и започни разговора.
— И кой ще да е този? — попита тя през смях.
— Не знам — каза Майло и се огледа, кимайки към едно момче в другия край на кафенето. — Какво ще кажеш за онзи?
Амбър се усмихна.
— Категорично не.
— Страхливка.
— Просто не ми е по вкуса.
— А какъв ти е вкусът?
Тя сви рамене.
— Не и той.
Бренда пристигна с кафето на Майло.
— Благодаря ти много — каза той, а Бренда се усмихна, изчерви се и побърза да обслужи друга маса, преди да се разтопи.
Майло отпи глътка, без да среща погледа на Амбър.
— О, я млъквай — каза той.
12
Нямаше грешка, че си има работа с една истинска загадка.
Мистерия с убийство, ако трябва да сме точни. На колко ли такива попадаха обикновени хора като него всеки ден? Загадка с убийство и тайно споразумение с полицията. Знаеше, разбира се, как му се казва на това. Наричаше се конспирация.